Кармилски орден в България

Призванието, наричано също звание, е сложна реалност, която включва и призива на Бог към човека да води определен живот, и осъзнаването на този призив от човека, и участието на другите в подобно осъзнаване, и дадения от човека отговор на този призив, и постоянстването на човека в живота, към който е призован, и отношението на човека с Бога и с общността, в която е призован да живее. На всичко това са посветени следващите редове, разглеждащи по-специално призванието в Мирския орден на босите кармилити. 

Божият призив е винаги тайнствена благодат, която не може да бъде сведена до списък от качества. Но съществуват определени качества, които са показа­тел за това дали един човек е същински пригòден за мирското кармилско призвание. Между тях са:

– на човешко ниво: устойчив характер; здрав разум; емоционална зрялост; способност да се доверява и да е отворен във въз­гледите си; нагласа за сътрудничество; реализъм, толерантност и гъвкавост; известно самопознание; вярност на ценностите.

– на ниво християнски живот: наклонност да бъде съработник на Бога в дух на вяра; отдаденост на молитвата; любов към Светото Писание; ангажираност в Църквата и активно участие в живота на поместната енорийска общност; състрадателна и дейна любов.

– на ниво терезианска харизма: влечение към молитвата; копнеж за установяване на лично и приятелско отношение с Бога; дух на съзерцателност и активност; любов към Църквата; стремеж за добро познаване на кармилската духовност.

Някои от противопоказните черти са: признаци за губене на душевно равновесие; наличие на семейни обстоятелства, които правят невъзможен живота в съзвучие с Конституцията; невъзможност за лично вписване в живота на общността; натрапчиви емоционални състояния на гняв, тре­вожност, страх, депресия или виновност; предубеждения относно Кармила, които възпре­пятстват ученето и личното израстване; фундаменталистки или апокалиптични разбира­ния за Църквата; членуване в организации с особена духовна насо­ченост; принадлежност към групи, основаващи се на получени лични откровения.

Би било нереалистично да се очаква всеки кандидат да притежава всички тези качества преди влизането си в Мирския орден или дори на някое ниво от формацията си. Все пак у него би трябвало да се забелязва предразположение за тези качества и постепенно съзряване в тях. Подобно съзряване в живеенето на кармилската харизма е най-неподпра­веният знак за едно призвание.

Мирският кармилит е:

– практикуващ член на Католическата църква, който,

– под покровителството на Света Богородица от планината Кармил

– и вдъхновен от св. Тереза Исусова и св. Йоан Кръстни,

– се ангажира в Ордена

– да търси Божия лик в молитвата и в служението

– заради благото на Църквата и нуждите на света.

Практикуващ католик

В Мирския орден на босите кармилити могат да бъдат приети хора само при условие, че: са практикуващи католици; зачитат авторитета на Папата и учителната власт на Църквата.

Думата практикуващ е съществено определение на човека, който може да бъде член на Мирския орден. Основният пробен камък за практикуващия католическата вяра е способността му да участва пълноценно в Евхаристията с правдива съвест. Евхаристията е висшето изражение на католическия живот и идентичност. Следователно, ако някой е свободен да участва в Евхаристията, той е свободен да участва и в Мирския орден.

Мирският орден е институция на Римокатолическата църква и е подчинен на законите на Църквата. Светият престол одобрява неговото законодател­ство. Затова, който не принадлежи на Католическата църква, не може да бъде член на Мирския орден. Лица от други християнски църкви или деномина­ции, които проявяват интерес към кармилската духовност, са, разбира се, добре дошли, ако желаят да участват по някакъв начин в някоя среща, иници­атива или дейност, но не могат да бъдат членове на Мирския орден.

Под покровителството на Света Богородица от планината Кармил

Мирските кармилити: гледат на Мария като на образец за своя живот в Кармила; помагат на Църквата, като поддържат по възмож­но най-съвършен начин една зряла любов и набож­ност към Мария; носят нарамника като външен знак за майчинска­та закрила на Мария и за всеотдайното си служение на нея и като подтик да живеят богословската добродетел на надеждата; почитат Мария ежедневно с някое деяние на набожност и възпоменават нейните тайни, особено в Литургията.

Съществена черта на мирското кармилско приз­вание е способността за молитвено размишление. За един член на Мирския орден Мария е образец за молитвено размишление. Тя привлича и вдъхновява кармилита за един съзерцателен начин на разбиране на живота на мистичното Тяло на нейния Син, т.е. живота на Църквата. Именно този аспект трябва да бъде развиван по преимущество при изпълнението на програмата за формиране на един човек.

Особеният аспект на Блажена Дева Мария, който трябва да присъства във всеки човек, призован към Кармила, се състои в склонността ѝ „да размишлява в сърцето си“, израз, използван на два пъти от Евангелието на Лука, за да опише поведението на Мария спрямо нейния Син. Възможно е да са налице всички други аспекти на богородичния живот и набожност, например нарамникът, броеницата. Те обаче са второстепенни в сравнение с този аспект на богородичната набожност. Мария е нашият образец за молитва и размишление. Този стремеж да се нау­чим да размишляваме или тази склонност към молитвено размишление е основна характеристика на всеки Мирски орден на босите кармилити. Всъщност може би е най-основната.

Вдъхновен от св. Тереза Исусова и св. Йоан Кръстни

Мирските кармилити: се потапят в писанията на нашите кармилски светци, особено в тези на нашите основатели, светите Тереза Исусова и Йоан Кръстни, дотам че да се про­никнат от кармилския дух; развиват синовна набожност към нашите кармил­ски светци и ги почитат в празниците им; намират вдъхновение и храна в Свещените Писания, в Правилото на св. Алберт и в поученията на нашите светци с цел формирането на своя вътре­шен живот и като опора в задълженията на своето житейско положение.

Особена значимост се придава на св. Тереза Исусова, към която в нашата традиция се обръщаме като към наша свята майка. Причината е, че на нея бе дадена харизмата. Св. Йоан Кръстни беше главният сътруд­ник на нашата свята майка при новото както духов­но, тъй и правно основаване на Кармила съгласно тази нова харизма. Затова той е наречен наш свят отец. Познаването на историята им, личността им и още повече на учението им утвърждава всеки кар­милит в собствената му идентичност.

Писанията на св. Тереза Исусова са израз на хариз­мата на босите кармилити. Духовността на босите кармилити има много солидна интелектуална осно­ва. Налице е едно истинско учение. Всеки човек, който иска да бъде член на Босия Кармил, трябва да се стреми да се учи от учителите на Кармила. Трима са учители на вселенската Църква – Тереза Исусова, Йоан Кръстни и Тереза на Младенеца Исус.

Във формирането на един бос кармилит има инте­лектуален аспект. Духовността и идентичността на призования към Ордена има доктринална основа. Подобно на братята и монахините също и мирските членове трябва да притежават добра интелек­туална и доктринална формация, понеже като чле­нове на Ордена те са представители на една зряла и дълбока духовност, за която свидетелстват.

Подобна интелектуална основа поставя началото на поведение, отворено за учението. Тя ражда по-дъл­бок интерес към Писанията, учителните положения и документите на Църквата. Традицията на духов­ното четене – lectio divina и време, посветено на четене – е гръбначният стълб на духовния живот.

Ангажираност за Ордена

Членовете на общността: смятат за особено важни своите периодични срещи и им дават предимство в собствения си живот, доколкото те са повод да се молят заедно, да продължават формацията си, да израстват в братолюбието и да се занимават с делата на общността; проявяват вярност към участието си в срещите заради собственото си духовно благо и за да се насърчават взаимно.

Едно от съществените качества на мирското кар­милско призвание е чистосърдечната ангажираност в Ордена и в Църквата. Четвъртият елемент на опи­санието говори за този, който „се ангажира в Ордена“. Съществуват обаче немалко ангажирани католици, които са отдадени на Мария и добре запознати със св. Тереза Исусова, св. Йоан Кръстни – или друг наш светец – но нямат призвание за Мирския орден. Тези хора могат да бъдат съзер­цатели и дори отшелници и да прекарват всеки ден часове наред в молитва и учене, но да нямат призва­нието да бъдат кармилити.

Коя черта отличава този, който е призван да бъде мирски кармилит? Не е духовността, нито уче­нието, нито отдадеността на Мария. Просто казано, мирският кармилит е подтикван да се ангажира за Ордена – да ангажира себе си да служи на Църквата, като сътрудничи и съдейства за осъщест­вяването на целта на Ордена. Тази ангажираност под формата на обещание, освен че е събитие в живота на човека, който дава обещанието, е църков­но събитие и събитие за Ордена.

Без да загърбва личния контекст на семейството си, работата си и задълженията, свързани със собстве­ния му живот, човекът, който ангажира себе си, бива определян като кармилит.

Значим аспект на въпросната ангажираност е тази към общността. Който желае да бъде член на Мирския орден на босите кармилити, трябва да бъде способен да участва в общност, да бъде част от група, която се посвещава на обща цел, да проявява интерес към останалите членове, да им бъде опора в техния молитвен живот и да е способен да получава чужда помощ. Това засяга и тези, които по различни причини не могат да участват активно в живота на общността. При форми­рането на общността би трябвало да се развива тази отделна характерна черта на братството.

Да търси Божия лик в молитвата и в служението

За членовете на Мирския орден е истинска чест да бъдат част от кармилското семейство. Привилегията да споделят неговото наследство и неговите духовни дарби носи със себе си отговорността да се молят за другите и да бъдат за пример като членове на мистич­ното Тяло Христово. Мирският кармилит се стреми към съкровено единение с Христа в света посредством живяната опитност на обещанието, дадено съобразно Конституцията на Секуларния орден.

Ежемесечните срещи са съществена помощ за про­вежданата формация. Изучаването на Писанието и lectio divina ни помагат да споделяме с другите богат­ството на Божието слово. По същия начин изучава­нето на учителните положения на Църквата и на кармилската духовност помага да задълбочим наше­то отношение с Христа и да увеличим способността си да свидетелстваме за Царството Божие.

„Да търси Божия лик“. Този израз предава съдържа­нието на обещанията. Може да бъде преформулиран по различни начини: „да се моли“, „да размишлява“, „да живее духовен живот“. Може би формулиров­ката: „да търси Божия лик“ изразява най-добре естеството на съзерцанието – задълбочен размисъл върху словото и делото на Бога с цел да Го познаваме, да Го обичаме и да Му служим. Съзерцателният аспект на кармилския живот се съсредоточава върху Бога, съзнавайки винаги, че съзерца­нието е дар Божи, а не нещо, което придобиваме един­ствено със собствени сили. Това е ангажиментът за лична святост. Мирският кармилит иска да види Бога, иска да познае Бога и съзнава, че за него молит­вата и размишлението стават все по-важни. Обещанието е ангажимент да се живее по нов начин, при който верността към Исус Христос слага отпечатък върху личността и начина ѝ на живот.

Търсенето на Божия лик изисква много особена „дис­циплина“ в класическия смисъл на думата – „това да си ученик, да се учиш“. Ние знаем, че винаги сме ученици, никога учители. Изпитваме чувства на благоговение и удивление от това, което Бог прави в света. Бог винаги е тайна. Призивът към святост трябва да бъде пламе­нен копнеж в сърцето и в ума на този, който е призо­ван към Мирския орден. Става дума за ангажимент, който мирският член на Ордена е призван да изпълни. Мирянинът кармилит е привлечен от молитвата, намирай­ки в нея свой начин на живот и своя идентичност. Тази молитва, това търсене на светостта, тази среща с Господа превръща мирянина кармилит в член на Църквата, ангажиран още повече в нея. Животът на мирския член на Ордена става по-съсредоточен върху Църквата. Колкото повече израства молитвеният живот, толкова той произвежда повече плодове както в индивидуал­ния живот на човека (нарастване на добродетелта), така и в църковния му живот (апостолат).

Заради благото на Църквата и нуждите на света

Мирските кармилити: смятат за много важно своето призвание и благо­дарят „всякога и навсякъде“ за дара, който им е даден по Божие Провидение заради собственото им спасение и за благото на Църквата; организират деня си съобразно ангажимента да отделят най-малко половин час за умствена молитва, така че „честото общуване насаме с Оногова, за Когото знаем, че ни обича“ да стане основа на вътрешния ни живот и на нашето служение на Църквата.

За св. Тереза съзерцателната молитва е в сърцето на Църквата и е по същността си апостолска. Мирските кармилити се стремят да живеят Евангелието в сърцето на Църквата и на обществото в дух на пророческа надежда.

Мирските кармилити: помагат на енорийския си свещеник и според обстоятелствата и дарбите на всеки член следва да приемат да участват активно в енорийския живот, особено в онези инициативи или дейности, които засягат молитвата; следва да поемат задачи и да се насърчават взаим­но в апостолата на групата, както и когато това бъде необходимо според нашата харизма; тези, които не могат да участват активно, ще под­помагат другарите си със своите молитви.

ПО : ЗАКОНОДАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА СЕКУЛАРНИЯ ОРДЕН НА БОСИТЕ КАРМИЛИТИ, СОФИЯ, 2022, 95-104