Кармилски орден в България

Известно е, че кармилският герб се появява за първи път през 1499 г. върху заглавната страница на житието на св. Алберт, патриарх Йерусалимски, който дава на кармилитите първото Правило за монашески  живот.

Този знак на Кармила е във формата на знаме и по-късно се стилизира като герб в множество разновидности, но главните съставни части се запазват заради своето символично значение.

1. В долната част на герба ясно се вижда ПЛАНИНАТА КАРМИЛ, чийто връх се издига към небето. Като съставна част на герба планината Кармил ни подсеща, че Кармилският орден води началото си от тази планина, разположена в северната част на Светите земи над град Хайфа в днешен Израел, където още през ІХ в. пр. Хр. са живели хора, посветили себе си на Бога, като пророк Илия. Мястото оттогава става убежище на пустинножители и на онези, които търсят Божията близост. През XII в. тук се настаняват поклонници и набожни кръстоносци – именно те получават от патриарха на Йерусалим св. Алберт своето монашеско Правило за живот и така стават християнски монаси кармилити.

Кафявият цвят на Планината символизира земния, сътворения, присъщия на човека свят – света на времето и пространството, на ограничеността, нецелостта и несъвършенството, света на „болките на раждането“, който очаква да настъпи пълнотата на времената, който жадува своето усъвършенстване и спасение. А то, спасението, е възможно единствено чрез общуване с Бог и в Божията близост, затова сътвореният свят е устремен нагоре, към небесния и Божествен безкрай. Планината Кармил със своя връх се „потапя“ в небето, белият цвят означава прозрачност, чистота, святост, съвършенство на духовното и божественото, с което се среща и съединява ограниченото, несъвършеното, земното и човешкото. За срещата с тази мистична Божествена реалност човек се готви, а добива готовност едва след „изкачването на планината Кармил“. Това става чрез „активно“ и „пасивно“ пречистване, както по-късно този процес ще бъде описан в духовното учение на първия бос кармилит и църковноучител, „Мистичния доктор“ св. Йоан Кръстни.

2. Втора съставна част на кармилския герб са ТРИТЕ ШЕСТОЛЪЧНИ ЗВЕЗДИ. Числото три в съзнанието на християнина и на монаха обикновено се свързва най-малко с три значения:

а) Света Троица, троичния Бог на християните, Който е единство на три Божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух (трите звезди са обединени, като са поставени в един сегмент на герба).

б) трите богословски добродетели: вяра, надежда и любов.

в) трите евангелски съвета в монашеството, станали трите монашески обета: бедност, целомъдрие и послушание.

Трябва да се отбележи, че трите звезди в кармилския герб почти винаги имат шест лъча. Тази звезда, наречена еврейска, сочи връзката на Кармилския орден с неговите корени в Израел и е знак за принадлежност към избрания Божи народ, към Църквата, която интегрира в себе си и старозаветни, и новозаветни боголюбиви и богоустремени човеци. В по-новите стилизации на герба понякога могат да се срещнат звезди с по-малко или повече лъчи. Подобна творческа промяна обаче би трябвало да се избягва, защото чрез нея се губи смисълът на първоначалната символика на шестолъчните звезди, които в кармилския герб изразяват връзката между Стария и Новия завет и подчертават икуменическото и междурелигиозно измерение на Кармилския орден и на християнството като цяло. За стилизациите, които се стремят да съхранят верността към символиката на кармилския герб, е от значение мястото на звездите, както и техният цвят. Първата звезда е сребърна и се намира в средата на долната част на герба, върху кафявия фон на планината Кармил, а другите две звезди са златни и са разположени симетрично от двете страни на Планината, върху белия фон на небето. Така разположени, звездите изграждат триъгълник, чиято по-тясна и сребърна (по-скромна) част е долу, в сферата на кафявото, земното, а по-широката и златна (съвършена) част е в сферата на бялото, небесното и божественото. Така се означава постепенният растеж в милостта, съвършенството, пълнотата на живота, личното усъвършенстване, което, тръгвайки от земното и човешкото (сребърното), постепенно възраства и достига до духовното, божественото и вечното (златния цвят на високото и съвършеното). Следователно сребърната звезда на кафявия (земен) фон символизира кармилитите и кармилитките, които са все още в този свят и са членове на Странстващата църква, на Църквата, която „се изкачва“ към върха на планината Кармил, планината на единението с Бога. Двете златни звезди, издигнати върху прозрачно-белия фон на небето, символизират онези, които вече са завършили своето пътуване, онези, чието същество е „позлатено“ и е придобило съвършенство в окончателната среща и единение с Бога.

3. В обновения през XVI в. кармилски герб на Ордена на босите кармилити (OCD) върхът на планината Кармил е увенчан от КРЪСТ. По това гербът се отличава от кармилския герб на Ордена на кармилитите (OСarm.), в който няма кръст. От ІV в. кръстът е възприет като универсален християнски символ и напълно разбираемо е намерил място в средата на герба на босите кармилити. Той набляга не толкова на естетиката, колкото на развоя на „теологията на кръста“, която учи, че кръстът е знак за страдание, разпване, себедаряване от любов. И затова кръстът е неизбежна съставна част както на Христовия живот, така и на живота на кармилитите. Кръстът върху кармилския герб е винаги без Corpus (без Тялото Христово). От една страна, с тази липса се изразява вярата, че телесното и земното търпение и страдание не са „последните събития“ в Исусовия живот, понеже след тях идват Възкресението и Възнесението, и също че Христовото Тяло, възнесено при Отца, е прославено. От друга страна, така се означава и аскетичното измерение на кармилския живот: празното място на кръста е предназначено за монаха или монахинята, които след влизането си в Кармила сами ще бъдат многократно разпвани; така от любов към Бог и човеците, те ще подражават на Разпнатия Христос. Затова е разпространена практиката кръстовете върху стените в килийките на кармилските манастири да бъдат без Corpus.

4. ЗЛАТНАТА КОРОНА представлява Царството Божие на земята, което присъства чрез Емануил, „С нас е Бог“ – Исус Христос. Бог в Исус Христос е Цар и Господ, Kyrios на Кармила и именно на Него кармилитите се стараят и полагат усилия „да служат вярно, чистосърдечно и добросъвестно“ (вж. Правилото). Своето призвание кармилитите разбират като призив за утвърждаване и укрепване на Царството Христово заради саможертвената любов и доброта в света.

5. ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗВЕЗДИ около короната са свързани с Откровението на св. Йоан:  Жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванадесет звезди (Откр. 12:1) и те подчертават Богородичния характер на Кармила, чието пълно название е „Орден на босите братя на Блажената Дева Мария от планината Кармил“. За кармилитите Мария е Майка, Сестра, Закрилница, образец на молитва и на свързаност с Бога и затова Кармилският орден е по един особен начин „Орден на Мария“.

6. РЪКАТА НА ПРОРОК ИЛИЯ, КОЯТО ДЪРЖИ НАЖЕЖЕН МЕЧ И ЗНАМЕ С БИБЛЕЙСКИЯ МУ ДЕВИЗ: ZELO ZELATUS SUM PRO DOMINO DEO EXERCITUUM, Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота (3 Цар. 19:10), показва, че животът в Кармила и днес се вдъхновява от ревността на св. Илия за Господните дела, от неговата жажда за Бога и за живота в Неговото присъствие и съзерцаване. В кармилското Правило пише дословно: „И нека духовният меч, който е Божието Слово (Еф. 6:17), да се вселява изобилно (Кол. 3:16) във вашите уста и във вашето сърце (Рим. 10:8) и всичко, що имате да вършите, да става с оглед на словото Господне“ (Кол. 3:17; 1 Кор. 10:31).

7. ДРУГИТЕ ДОБАВЕНИ СИМВОЛИ, ако не става дума за стилизирани украшения, продиктувани от творческите нагласи на отделните автори, са като цяло резултат от местно влияние и не представляват общозначима символика. Тези допълнителни символи, когато се прибавят към главните елементи, обикновено отразяват традициите на кармилските общности по места (например на провинцията или манастира). Понякога в някои гербове се срещат бяла лилия от едната страна и палмово клонче от другата, които символизират св. Алберт от Трапани и св. Ангел Йерусалимски, първите двама светци на Кармила.

ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ИНТЕРНЕТ