Кармилски орден в България

В България Мирският Кармил възниква в първата половина на миналия век след установяването на сестрите кармилитки през 1935 г. Създаден е до голяма степен около новооснования Кармилски манастир в София и благодарение на него. Този манастир е първият в света Кармил с източно-славянско богослужение. Посветен е на Светия Дух и е поставен под покровителството на св. Тереза на Младенеца Исус. Монашеската общност преминава през множество трудности. Особено в годините след деветосептемврийския преврат сестрите преживяват преследвания, процеси, лагери, докато монашеската общност е разтурена. Едва през 1958 г. сестрите успяват отчасти да се съберат отново в София и се подслоняват на балкона на църквата „Св. Франциск“ И все пак те устояват на всички изпитания – безупречни, усмихнати, твърди във вярата. Вратата на църквата е винаги отворена за миряните, които търсят общение със сестрите и с тяхната духовност.

Именно привлечени от кармилската духовност и движени от желанието да бъдат в помощ на героичната малка монашеска общност, се формира първата мирска кармилска група в България, чието духовно ръководство е поето от мирския свещеник о. Игнатий. Самият той става терциар в Ордена и остава верен на кармилската си принадлежност до края на живота си. Според желанието му бива изпратен във вечния му път с кармилския нарамник.

По обясними причини заради комунистическия режим, в условията на който е принудена да съществува, първата мирска кармилска група е много ограничена в своя апостолат и залага изключително на братолюбивия живот вътре в общността и на живия си досег със сестрите кармилитки. Затова и от нейното съществуване са останали много малко материални свидетелства за присъствието ѝ в Църквата и обществото. Между тях обаче в архива на Мирския орден е запазен текст, озаглавен Малък катехизис за молитвения живот, който е особено ценен с това, че на достъпен език и в удивително кратка и ясна форма излага основите на терезианската молитва.

Някои от членовете на тази първа общност на Мирския орден дочакват настъпването на демократичните промени от 1989 г. в България.  Започва ново време – неспокойно и необикновено, което открива нови хоризонти и предизвикателства. Сега сестрите кармилитки – стабилни, отлично формирани, дружелюбни и интелигентни монахини – са истинско богатство за вярващите. В Църквата прииждат множество  хора, които малко или повече са прекъснали връзката с християнските си корени; отправят ce към Църквата с желание, с жажда за вяра, но и с нулево формиране. Сестрите са там, за да помогнат – с молитва, със съвет, с книга. Със знанията си, с опита си и най-вече с личния си пример.

Голяма роля за това има тогавашната настоятелка на манастира „Свети Дух“ в София – майка Блажена Кръстна. Тя има желанието и основния принос за възстановяването на групата на Мирския Кармил след 1989 г. В годините, когато отците кармилити още не са дошли в България, с. Блажена събира около себе си миряни, привлечени от кармилската духовност, и помага за тяхното формиране във вярата. Тя ги впечатлява с контраста между малката си фигура на старица и светлината и младежкия дух в погледа си. Притежава рядко съчетание от силна вяра, интелект и живо чувство за хумор, които ѝ помагат да запали в душите на другите огъня на вярата и да ги поведе. Не един от тогавашните миряни около нея споделят, че майка Блажена е имала изключително значение за началото на пътя им във вярата. Мнозина са и онези, които ще си спомнят с благодарност беседите с нея, книгите, които им е давала да четат – истински съкровища за човешката духовна нищета. Още тогава възниква стремежът отделни текстове да бъдат осмислени по-задълбочено и преведени на български език – именно така, например, се ражда българското издание на книжката Духовното учение на св. Йоан Кръстни, църковноучител от Анджело Албани и Масимо Аструа, предвестник на бъдещата активна дейност на Мирския Кармил в тази посока.

В такава атмосфера общуването с майка Блажена поражда чувство за свобода, за отворени хоризонти. В Кармила, при тези затворени в клаузурата сестри, човек има възможност не само да говори свободно, но и да намери полета на духа, който води към духовното съвършенство. Могат да се припомнят следните думи на майка Блажена: „Вярата е като една тайнствена звезда, която изгрява в небето на нашата душа. Бог е инициаторът на този изгрев, но душата трябва да отвори широко вратите си и да не слага пречки и граници на Божието действие в нея“. Като истински дъщери на своята голяма светица и основателка Тереза Авилска, сестрите съчетават непринудеността и неподправеността на ежедневното с висините на божественото. „Кармил по своята нагласа стои над всяка човешка култура. Той е призван да живее над времето, не само за Бога, но и с Бога, т.е. той живее вече във вечността“. Това също са думи на майка Блажена – първата и в продължение на повече от половин век единствена българка настоятелка на манастира. Тя запазва непоколебима твърдост и в най-трудните времена:  „Най-много сме държали на верността към Бога, Църквата и нашето призвание“.

Междувременно по молба на сестрите кармилитки Хърватската провинция на Ордена изпраща периодично в София отец Тадей Перица, за да им води духовни упражнения. Посещенията му започват още през 1986 г., но стават по-чести в периода от 1999 до 2002 г., когато той идва два пъти годишно. Във времето непосредствено преди този период миряните, които желаят да приемат призванието на Мирския Кармил, са трима, като към тях се присъединяват останалите живи двама възрастни членове на старата общност. Първите обещания за встъпване в Мирския Кармил са дадени пред о. Тадей в малката църква „Св. Франциск“ на ул. „Асен Златаров“ в София в присъствието на сестрите кармилитки. Зад решетките на клаузурата те, заедно със своята настоятелка майка Блажена, пеят онези безсмъртни думи на св. Тереза Авилска:

Нищо да не те тревожи,
нищо да не те смущава!
Всичко тука отминава,
само Бог не се изменя!
С търпение всичко се постига!

На този, който Бога притежава,
нищо никога не липсва!

Достатъчен е само Бог!

В този момент новопостъпващите, без да ги виждат, знаят, че сестрите са до тях.

Майка Блажена ни напусна през 2000 г.

През ноември 2002 г. по молба на монс. Христо Пройков и след решение на провинциалния капитул на Хърватската провинция са изпратени в София за постоянно о. Тадей Перица и о. Сречко Римац. В продължение на дълги години о. Тадей осигурява ръководството на мирската общност и води нейните срещи. Те се провеждат всяка седмица и имат за цел формирането на членовете на групата и развитието на съвместния им молитвен живот. По време на своите събирания групата казва заедно часослова и се запознава с историята и литературното наследство на големите светци на Кармила. Сред произведенията и авторите, разглеждани през годините, когато дейността на мирската общност е ръководена от о. Тадей, не могат да бъдат забравени стихотворенията на св. Тереза на Младенеца Исус и Тъмната нощ на св. Йоан Кръстни, по повод на които о. Тадей проявяваше изключително тънкото си познание за кармилската духовност, както и голямата си одухотвореност, начетеност и езикова култура, които му позволяваха не само да ползва християнските текстове, включително Новия Завет, в оригиналния им език, но и да прави проникновени духовнобогословски и исторически коментари по темата на срещите, в които, освен че се четяха текстове на кармилските светци, също се представяха кармилски събития и личности, а в един период от време се упражняваше и lectio divina. Не би било преувеличено твърдението, че ако майка Блажена постави началото на настоящата втора общност на Мирския орден, то о. Тадей доведе започнатото до завършена цялост.

След о. Тадей ръководството на мирската група бе поето от о. Сречко, който продължи да води срещите в същия дух. Сред коментираните в тях текстове се открояват Книга за моя живот и Вътрешният замък от св. Тереза Авилска, първият от които бе четен, докато беше в процес на превеждане. По този повод следва да се отбележи, че като духовен асистент на мирската общност о. Сречко не само водеше нейните срещи и беше духовен наставник на нейни членове, но и имаше ролята на инициатор, координатор и участник (напр. като редактор) в много от дейностите на Мирския Кармил, съставляващи неговия апостолат. След о. Сречко духовни асистенти на Мирския орден бяха отначало о. Бернардин Висмег, а после о. Йоан Хаджиев, при които общността продължи да развива своята формационна и апостолска дейност.

В рамките на своя апостолат мирските кармилити спомагат за разпространението на кармилската духовност в България. Те са имали съществен принос и продължават да допринасят за обогатяването на българската преводна кармилска и, по-общо, духовна литература. Пряк или косвен резултат от тази дейност е появата на български език както на текстове от и за светците на Ордена (св. Тереза Авилска, св. Йоан Кръстни, св. Тереза на Младенеца Исус, св. Елисавета на Пресветата Троица, св. Тереза Бенедикта Кръстна и др.), така и на дидактични кармилски трудове, а също на заглавия от католическата духовна литература. Наред с тази дейност дълги години Мирският Кармил сътрудничи активно на католическия вестник Истина-Veritas (до неговото закриване в края на 2017 г.) с поредица от публикации за светците, християнската мистика и празниците на Кармила. Освен това в периода 2010 – 2016 г. мирските кармилити участват в работата на Духовния център за католическо богословие и духовност „Блажен папа Ронкали“ към Хърватската кармилска провинция, който с участието на лектори духовници от България проведе в София пълен курс на богословско обучение за миряни, като голяма част от лекциите бяха публикувани. Друг резултат от апостолата на Мирския Кармил е настоящият сайт „Кармилски орден в България“, който цели да даде пълни и надеждни сведения за Ордена, а също да предостави инструменти за формиране във вярата, приложими както в българския Кармил, така и сред по-широката общественост (някои от идеите и материалите на сайта бяха заимствани от старата интернет страница на българския Кармил, изработена от о. Йоан). С подобна цел понастоящем членовете на Мирския орден сътрудничат на Радио „Аве Мария“ в подготовката на eжеседмичната кармилска рубрика. Същевременно те поддържат жива връзка със симпатизиращите на Кармила вярващи, които носят кармилския нарамник.

Наред със събиранията на Мирския Кармил и апостолската му дейност, важен елемент от неговия общностен живот са и ежегодните духовни упражнения, водени през годините от различни свещенослужители, обикновено отци кармилити, но също свещеници от българските католически епархии, а веднъж и монс. Христо Пройков. Темите на упражненията засягат различни аспекти на духовния живот. Ето някои от тях: „Методи на умствената молитва“, „Търсете лицето Ми (Пс. 26:8)“, „Аскезата“, „Живот в общността“, „Път към Бога и път към ближния“, „Духовният опит на Малката Тереза“. Духовните упражнения се провеждат обикновено в манастира на сестрите кармилитки в София, но също са водени упражнения в Пловдив, Сомбор и др.

От 2021 г. няма постоянно присъствие на отци кармилити в България. 

Днес събиранията на общността се правят два пъти месечно – веднъж при сестрите кармилитки в манастира „Свети Дух“ с духовната подкрепа на с. Вероника и веднъж в Духовния център на ул. „Анджело Ронкали“ с духовната подкрепа на о. Ярослав Барткиевич, францисканец конвентуалец. Освен това четири пъти годишно в манастира „Свети Дух“ се провеждат срещи с о. Сречко, който отново е духовен асистент на Мирския орден. 

Българската кармилска мирска общност има за духовна покровителка св. Елисавета на Пресветата Троица и принадлежи към Хърватската провинция на Мирския орден на босите кармилити.

Членове на Мирския Кармил могат да бъдат практикуващи католици от трите католически епархии в България. Понастоящем той включва миряни от София и Пловдив.

МИРСКИ КАРМИЛ „СВ. ЕЛИСАВЕТА НА ПРЕСВЕТАТА ТРОИЦА“