Кармилски орден в България

Наред с литургичните знаци, каквито са тайнствата и използваните при тяхното отслужване символи, като хляб, вино, вода, елей, възлагане на ръце, пръстени и др., в Църквата съществуват и знаци, свързани с отделно събитие, традиция, личност. Един от тях е нарамникът на Кармила.

През Средновековието много миряни са желаели да се свържат по-тясно с новооснованите и все по-разпространени след началото на XIII век просешки ордени, като Францисканския, Доминиканския, Кармилския. Така възниква институцията на секуларния орден и се появява необходимост да се предоставят на миряните видими знаци за тяхното общение и участие в духа и апостолата на споменатите ордени. Тези знаци са се опирали до голяма степен на монашеското облекло: наметало (мантия), шнур, нарамник. Отначало нарамникът е представлявал престилка, обличана от монасите върху расото по време на ръчна работа. С времето той е започнал да символизира стремежа да носим ежедневния си кръст по подобие на истинските последователи на Исус. Сред кармилитите се утвърждава употребата на нарамник в умален размер като израз на принадлежност към Ордена и на споделяне на тяхната набожност към Дева Мария. Понастоящем нарамникът на Богородица Кармилска представлява знак, одобрен от Църквата и предлаган от Кармилския орден като проявление на любовта на Мария към нас и като израз на синовното ни доверие към нея, на чийто живот копнеем да подражаваме.

Нарамникът символизира особената връзка на кармилитите с Мария, Майката на Господа, като изразява упованието ни в нейното майчинско покровителство и копнежа ни да следваме нейния пример на отдаване на Христос и на другите. Така нарамникът олицетворява задължението ни да следваме Христа, което произтича от кръщелните ни обещания и което Мария изпълни по образцов начин, превръщайки се в съвършен пример за всички Христови ученици. Посредством този знак Пресветата Дева ни учи:

– да живеем отворени за Бога и за Неговата воля, проявяваща се чрез събитията в живота ни;

– да слушаме Божия глас (слово) в Библията и в живота, като прилагаме на практика изискванията на този глас;

– да се молим вярно, чувствайки присъствието на Бога във всички събития;

– да живеем близо до нашите братя и да бъдем солидарни с тях в нуждите им.

И наистина, нарамникът ни въвежда в кармилското братство, т.е. в една голяма общност, която след зараждането си в Светите земи присъства в Църквата повече от осем века. Така той не само ни задължава да живеем идеала на това монашеско семейство, който е интимното приятелство с Бога чрез молитвата, но и поставя пред нас примера на светците и светиците на Кармила, в чието общение всички ние ставаме едно голямо семейство, а също изразява вярата ни в срещата, която ще имаме с Бога във вечния живот с посредничеството на Дева Мария и благодарение на нейното покровителство.

Същевременно обаче трябва да бъдем особено внимателни към някои заблуди, които под една или друга форма могат да се появят относно нарамника. Той не е предмет за магическа защита (амулет), нито неговото притежание представлява автоматична гаранция за спасение или пък основание да не живеем според изискванията на християнския живот. Тъкмо напротив, в Кармила вярваме, че само ако се посветим достойно на Дева Мария и на всичко онова, което тя олицетворява за нас под знака на нарамника, ние имаме пълното право да се надяваме, че със застъпничеството на Пресветата Дева ще съумеем да постоянстваме докрай, за да имаме добра смърт, след която ще се избавим бързо от мъките на чистилището. Освен това с нарамника са свързани индулгенции, които могат да бъдат придобити в определени дни и при определени обстоятелства.

⁂

Нарамникът се дава един път завинаги от брат кармилит или от друго упълномощено лице. След приемането му може да бъде заменен от медальонче, което от едната страна изобразява Светото Сърце Исусово, а от другата – Богородица, като при тази замяна медальончето трябва да бъде благословено. Условия за приемане на нарамника са християнинът, желаещ да го получи, да живее според евангелските изисквания, да приема тайнствата и да изповядва специална набожност към Света Богородица.

ФОРМУЛА ПРИ ВЪЗЛАГАНЕ НА НАРАМНИК

Приеми този нарамник, знак за специална връзка с Мария, Майката на Исус, Чийто последовател се задължаваш да бъдеш. Нека този нарамник ти напомня за твоето достойнство на християнин, за твоето посвещение да служиш на ближния и за твоя дълг да бъдеш последовател на Мария. Носи го като знак за нейното покровителство и за твоята принадлежност към семейството на Кармила. Бъди готов да изпълняваш Божията воля и да се посветиш на изграждането на един свят, който отговаря на идеала за братство, справедливост и мир в Христа.

МОЛИТВА ЗА ПОСВЕТЯВАНЕ – ОБЕЩАНИЕ

Блажена Дево, Майко и Царице Кармилска, посвещавам се на тебе с благодарност и любов. Обещавам да ти служа със синовна любов и вярност. По твоя пример желая с вяра и любов да следвам твоя Син, Исус Христос. Искам като теб, с молитва, жертва и плодотворна любов, да служа на Бога и на хората. Послушай, добра Майко, моето обещание и го приеми милостиво. Сподобѝ ме с благодатта да постоянствам под твоето покровителство във верността към Христа и Неговата Църква.

ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ИНТЕРНЕТ, КАКТО И ПО : LUDOVICO SAGGI, "SCAPULAIRE", DICTIONNAIRE DE SPIRITUALITÉ ASCÉTIQUE ET MYSTIQUE, TOME 14, PARIS, 1990, 393-396