Кармилски орден в България

ПЛАНИНАТА КАРМИЛ – УЕДИНЕНО МЯСТО НА СЪЗЕРЦАТЕЛЕН ЖИВОТ, ЧИЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ Е ИЛИЯ

Името на Кармилския орден произлиза от свещената планина, намираща се в неговото начало. В тази източна земя, където всяка планина пази велики спомени, планината Кармил e хранилище на най-свята памет. Кармил е име, познато навред из католическия свят. Прекрасните представи за него видимо съответстват напълно на естествената му красота. Мекият му силует се извисява над Средиземно море, а от върха му човек може да съзре равната шир на Ездрелонската долина, простираща се до мястото, където съзерцателната душа вижда тайната на Назарет.

Кармил е естественото място за уединение на съзерцателя и съвсем естествено по склоновете му лежи манастирът „Кармил“, люлка на Ордена. Разположен е над суматохата на живота, над бурното море на света. Усамотението му е отвъд „трескавата променливост на живота“, потопен е в Божия покой. Подобен покой е естествената представа за Кармил, но с тази планина са свързани и други мисли за по-неспокойни и бурни събития. Споменът за голямата духовна борба на Илия също е неразделна част от нея. Именно тук пророкът събра цял Израил и отправи укор към тях: Още ли се колебаете? Ако Господ е Бог, следвайте Го (3 Цар. 1:21). Тук Израил беше предизвикан с думи на плам, наподобяващи горящ факел. Но тук Илия бе нещо повече от пророк на меча (3 Цар. 18:17-40; 19:1) – той беше първи в дългата редица на онези, които ще се покланят на Бога с дух и с истина (Йоан 4:23). През целия му живот ученици се трупаха около него и учеха от него дълбоките тайни на молитвата и общението му с Бога. Този двоен дух на борба и на богопоклонение премина към Елисей (4 Цар. 2:9-15), а от него – към школата на пророците, и така през вековете животът на Илия намери своето продължение в пустинножителите, които винаги търсеха вдъхновение в своя велик образец.

Когато в Европа ехтеше бойният вик на кръстоносците: „Бог го иска“ (лат.: Deus vult; нар. лат.: Deus lo vult) и те се заеха да върнат на християнството Светите земи, Кармил беше сред първите места за отвоюване. Там те откриха руини от стари светилища и научаваме, че някои от тях останаха, за да възстановят древния начин на живот. От разказа (1177 г.) на гръцкия монах Йоан Фока знаем, че един от западните кръстоносци, св. Бертолд, е получил поръчение от светия пророк да събере на планината Кармил тези, които вече са водели там отшелнически живот, и да ги обедини в общност; вероятно годината е 1155. Следователно пророкът стои в началото на Ордена. Черпим доказателство за това не толкова от исторически изследвания, колкото от факта, че неговата памет и живот са оставили своя отпечатък върху живота на Ордена. Той винаги е бил великият образец на Ордена. И наистина, влиянието му е тъй постоянно, че св. Йероним (347 – 420) го нарича „баща на всички пустинножители и монаси“. В писмото си до Павлин той изтъква значението на Илия: Noster princeps Elias, nostri duces, filii Prophetarum („Наш първоначалник е Илия, наши водачи са пророческите синове“). По същия начин Касиан (~360 – ~435) в своите Беседи го сочи за пример на всички монаси. Също така гореспоменатото свидетелство на Фока е допълнено от написаното през 1221 г. свидетелство на Жак дьо Витрѝ (~1160 – 1210), епископ на Акра (град близо до планината Кармил), което е било добре известно на пустинножителите. Той ни казва, че много кръстоносци са останали в Света земя заради своята набожност, за да принесат живота си на Бога в местата, осветени от Неговия живот. По думите му някои от тях, следвайки примера на пророк Илия, са обитавали пещерите на Кармил близо до извора на пророка и до светилището на св. Маргарита. Не е ли дело на Провидението, че първите монаси на Кармилския орден, символизиращи подражанието на Илия, са пили вода от извора, носещ името му?

Освен това съществува един стар ръкопис, lnstitutio primorum monachorum („Учение на първите монаси“), който съдържа най-старите предания на Кармилския орден. Вероятно е бил написан в края на XIII или началото на XIV век след разпръсването на монасите на Запад, но в миналото е бил отнасян към по-ранна дата. Представлява запис на по-стари от него предания и е бил предназначен да послужи за ясен и постоянен пътеводител на монасите. В него четем, че ръководството на Илия от Светия Дух и дадените му от Него обещания трябва да бъдат водещите начала в живота на пустинножителите на планината Кармил. Монашеският живот трябва да отразява двойния дух на Илия: деятелния живот и упражняването на добродетелта в индивидуалната и социална дейност. Този двоен дух има три значения.

ДВОЕН ДУХ

Първото значение е двойният дял от наследството на Отца, делът на първородния син, делът на привилегированите чеда (Втор. 21:17). Кармилитите са привилегированите чеда на великия пророк и искат от него дела на първородния. Но само този, който има намерение да поддържа благородните традиции на бащиния дом, може да поиска този привилегирован дял. Ако поискаме да имаме неговия двоен дух в този смисъл, ние трябва да сме първи негови синове и да го следваме възможно най-добре.

На този двоен дух се придава и друго значение – това на дивна смес от съзерцателен и активен живот във великия пророк. Той беше преди всичко велик съзерцател, но Бог го призоваваше многократно от съзерцание към активен живот, така че в историята на Израил той е известен като един от най-неуморните негови работници. Abiit autem inde in montem Carmeli (4 Цар. 2:25). Той винаги се връщаше към усамотението на живота в съзерцание. Затова кармилитите трябва да бъдат съзерцатели, които от активния си живот да се връщат винаги към съзерцателния, към по-висшата и по-добрата част от своето призвание (Лук. 10:42).

Ала за двойния дух на пророка се говори и в трето значение като за хармонично съчетание между човешкото упражняване на добродетелта и божественото вливане на мистичния живот, съчетание на via purgativa („път на очистването“) и illuminativa („път на просветлението“), от една страна, с via unitiva („път на единението“), от друга. Именно в това трето значение двойният дух на Илия залегна в древната уредба на Кармилския орден и именно този двоен дух трябва да просим от небето. Нашата уредба трябва да отразява неговия двоен дух: живот на упражняване на добродетелта в индивидуалната и социална дейност, основан на молитвен живот, и живот на непрестанно практикуване на молитвеното размишление, увенчан от активно съзерцание, или молитва на простотата, и от онзи друг, неизразимо по-възвишен дух – мистичния, реален опит за Бога, още в този живот. Такова трябва да бъде съчетанието на активното с пасивното съзерцание, на човешкото усилие с вливането на мистичния живот от Бога. Нашите страдания и жертви, нашите трудове и упражнения в молитвата и добродетелта ще бъдат възнаградени от Бога с блаженото съзерцание на Неговата любов и величие.

Така че можем действително да кажем, че „животът на Илия е най-краткото резюме на живота на Кармилския орден“. Но трябва веднага да попитаме: какви са характерните черти на този пророчески живот?

ТРОЙНА ОСНОВА НА МОЛИТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ИЛИЯ

Когато Илия беше грабнат от земята на огнена колесница, Елисей, верният му ученик, просеше за наследството на неговия двоен дух. В кожуха, който получи и с който покриваше раменете си, Елисей получи наследството, към което се беше стремил. Кожухът на пророка бе за него символ на увереност и чрез чудесата, вършени с този кожух, учениците му разбраха, че духът на Илия беше слязъл върху Елисей (4 Цар. 2:11-15). И както Елисей ходеше в духа и силата на Илия, така го следваха и учениците му. Същия този дух Кармилският орден винаги се е стремил да продължи в своите членове. Той винаги им предлага идеала на двойния дух и им обещава двойна корона.

Практикуване на живот в Божието присъствие

До каква степен на съзерцание Илия беше въздигнат на Хорив, е академичен въпрос. Някои казват, че е видял Господа лице в лице, както се надяваме да Го видим на небето. Всички духовни автори причисляват Илия към най-облагодатените мистични визионери. Неговият опит на Хорив е отражение на това, за което трябваше да свидетелства на Тавор, когато Спасителят се преобрази, а Мойсей и Илия бяха видени да се присъединяват към Неговата ослепителна слава (Мат. 17:2-3). Светото Писание казва за Мойсей, че когато слязъл от Синай след разговора си с Бога, лицето му сияело от блясъка и славата на божествената светлина, така че израилтяните не смеели да го погледнат (Изх. 34:29-30). Същото не се споменава за Илия, но ние го виждаме да идва при израилтяните, сякаш от друг свят, от небесните двори, и да обявява при появата си: Vivit Deus, in cuius conspectu sto (3 Цар. 17:1). Това е основата на неговия молитвен живот.

Този живот в присъствието на Бога, това поставяне на себе си пред лицето на Бога е характерна черта, която децата на Кармила наследиха от великия пророк: Conversatio nostra in coelis est. Нашето жилище е на небесата (Фил. 3:20). Илия не беше на небето, но тук, на земята, живееше на небето и стоеше с благочестиво сърце пред Божия престол: Жив е Бог, пред Когото стоя. Думите на Архангел Рафаил, казани на Товия, напомнят думите на Илия. След като бе придружавал Товия под името Азария и го бе водил в безопасност по пътя му, той разкри, че е Божи ангел – един от седемте, които стояха пред Бога (срв. Тов. 12:15).  Изглеждаше, че наистина ям и пия с теб, но аз си служа с невидимо месо и с питие, което не може да се види от хората (срв. Тов. 12:19).  Това осъзнаване на Божието присъствие е от особено голямо значение в религиозния живот.

Не е необходимо да казваме, че тази практика на Божието присъствие не се ограничава само до Кармилския орден. Тя е в корена на целия духовен живот и въпреки че методите могат да се различават, всички духовни автори я определят като основен елемент в религиозното развитие. Ала в Кармила тя заема специално място. Показателно е, че едно от най-широко известните произведения върху практиката на Божието присъствие беше написано от обикновен домослужащ брат от парижкия Кармил – Лоран Възкресенски (1614 – 1691). По-късно Малката Тереза ​​на Младенеца Исус и на Светия Образ е велик пример за това упражнение на Божието присъствие, изразяващо се в нейната набожност към Светия Образ. Тази набожност е била винаги присъща и на св. Тереза ​​Авилска. В някои стари кармилски църкви все още могат да се видят следи от набожността към Светия Образ. Изображението е нарисувано върху големия ключов камък на фронтона на светилището, обърнато е към хора под него и е обградено с подходящи надписи, които напомнят на молещите се, че Божиите очи са винаги върху тях и че трябва да насочат взора си нагоре към Светия Образ.

Обич към усамотението

Но ако Илия е великият първообраз на съзерцанието, залегнал в самата сърцевина на древния закон, той също така е велик аскет. И в тази характерна черта откриваме втората основа на неговия молитвен живот – любовта му към усамотението, към което той винаги се завръща и към което е изпратен от Бога. Но преди да го обдари толкова богато, Бог изискваше големи самоотричания. „Великият отшелник, влюбен в усамотението, казва св. Йероним, е воден в пустинята от Божия Дух. Там той разбира думите на псалмиста: Sedebit solitarius et tacebit et levabit se super se – усамотеният присяда там, притихва и се издига над себе си“ (срв. Плач Йер. 3:28).

Откъсване от света, включващо умъртвление, въздържание и бедност

Можем да видим третата основа на неговия молитвен живот в откъсването му от света. Ако бива въздигнат към Бога, то е с цената на жертва. Господ го повика от родното му място и от собствения му народ (срв. Бит. 12:1). И подобно на нашия Господ след него, той вкусва горчивината на самотния живот. Бог изпита Своя слуга по много и трудни начини. Той поиска неговото съработничество, но преди всичко пожела непоклатима вяра, пълно упование в Божието Провидение.

Можем с право да кажем, че високосъзерцателният живот на пророка не само се основаваше на практикуването на всички добродетели, но и че това практикуване и упражняване на молитвата и добродетелта – героичната добродетел – съпътстваше и следваше неговите видения и мистични благодати. Тези мистични благодати са безвъзмезден Божи дар, но Бог не ги дава, без да изисква голяма и героична добродетел като човешко предразположение и приготовление.

СЪЧЕТАНИЕ НА ЛИТУРГИЧНА И СЪЗЕРЦАТЕЛНА МОЛИТВА

В крайна сметка обаче молитвата е главната характерна черта на великия пророк. Животът му е потопен в нея. Затова св. Яков учи, че той е великият образец за непрестанна молитва (Як. 5:16-18). А в молитвата на Илия виждаме провиденческо съединение на устната и литургична молитва с молитвата на размишлението и съзерцанието – съзерцание в двойния му смисъл на активно и пасивно.

В него можем да видим образец за литургична молитва, защото пеенето на Божии хваления беше важен елемент в школата на пророците. В стария закон думата пророк е имала по-широк смисъл, отколкото днес. Била е използвана, за да означи не само този, който пророкува благодарение на дадения му от Бога специален дар, но и онзи, който пее хваления на Бога заедно с другите, обикновено седем пъти на ден. В по-ранен период от историята на Израил Саул, както ни се казва, се е числял към пророците, ала не в смисъл, че е имал пророчески дар, но че е участвал в пеенето на Божии хваления в отделните общности (1 Цар. 10:10-12). Илия беше пророк във всички значения на думата. Той имаше школа и ученици не на едно, а на много места, и най-вероятно е ръководил молитвата им в определени часове.

Затова можем да кажем, че литургичната молитва е дошла до нас от една много древна традиция, независимо че е вторична спрямо по-дълбоката молитва на размишлението и съзерцанието.

Нашият Орден не е орден на литургичната молитва, какъвто е старият източен Орден на св. Василий или западният Орден на бенедиктинците, но пък тя намира специално потвърждение в нашето Правило, което ни призовава да бъдем заедно в хора, където да казваме часослова в общността, литургично.

Св. Тереза, в любовта си към литургичната молитва, така ще я пропие със свети мисли, че в известен смисъл тя ще стане съзерцателна молитва, молитва на активно съзерцание. Влиянието и обаянието на простия и благочестив кармилски литургичен живот винаги е било голямо. Повече от един Кармил е бил основан на континента именно заради него.

РАЗВИТИЕ НА СЪЗЕРЦАТЕЛНИЯ ЖИВОТ В ПУСТИНЯТА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕВХАРИСТИЙНАТА ХРАНА

Много характерно за кармилската духовност е нейното възприемане на духовния живот като нещо в развитие. По този повод животът на пророка дава друг забележителен урок. Подобно на естествения, и нашият духовен живот изисква храна. Светото Писание ни разказва как със силата на мистичната храна, дадена му от Ангела, Илия вървял четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив (3 Цар. 19:5-8). Тук му било позволено да види Бога. Нашият духовен живот и нашият мистичен живот се нуждаят от светата Храна, давана ни от Бога в Светото тайнство на олтара.

В школата на Кармила мистичният съзерцателен живот е плод на евхаристичния живот. Благословеното Тайнство на олтара, извор на нашия молитвен живот, намира своя забележителен първообраз в живота на Илия. Даденият му чудотворен хляб е съвършен образ на тази евхаристийна храна, с чиято сила ние ходим по своя жизнен път тук долу.

Специалното почитание към Светото тайнство не е било присъщо само на Кармила, но можем да кажем, че то винаги е било неизменна и важна част от нашата кармилска традиция. Нашите кармилски обители в много случаи бяха средища на евхаристийно богослужение. Св. Мария Магдалена де Паци беше привлечена от Кармила във Флоренция заради това, че сестрите са получавали всеки ден Светото причастие, обичай, който в онези дни не е бил често срещан. За св. Тереза ​​нямаше по-голяма радост от откриването на нова църква или параклис като жилище за Господа. Правилото предписва всички членове на кармилската общност да бъдат ежедневно в присъствието на Светата жертва и манастирската църква да бъде в центъра на обителта, на място, лесно достъпно по всяко време, както и каноничните часове да бъдат казвани в присъствието на благословеното Тайнство. Тъй като е просешки орден, църквите и манастирите на Кармила са обикновени и прости по своята архитектура, но в украсата на техните църкви и олтари бедността не е обект на предписание. Това е забележително отклонение от обичая на други просешки ордени – от този на капуцините например, чието правило за бедност се простира и до светилището.

Такава е накратко евхаристичната традиция на Кармила. Заедно с Илия ние ходим в силата на този божествен хляб и понеже се приближаваме към Божия живот в молитвата, трябва винаги да помним заповедта на Спасителя: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан 6:53). Също както причастяването на Илия с чудотворния хляб на пустинята го водеше по пътя му към съзерцанието на Бога на Хорив, така и Светата Евхаристия трябва да ни води към съзерцанието на Неговия Свети Образ. В пещерите на Хорив Бог говореше на пророка с шумоленето на нежния полъх. Господ не беше в бурята, нито в земетресението, но в нежния полъх (3 Цар. 19:11-12). Затова след причастяване трябва да съзерцаваме под видовете на Евхаристията и в дълбините на нашия дух – защото сега Бог минава.

ВИДЕНИЕТО НА БОЖИЯТА МАЙКА КАТО РЪКОВОДНО НАЧАЛО НА МОЛИТВЕНИЯ ЖИВОТ НА КАРМИЛА

Трябва да се обърне особено внимание на видението на Илия на планината Кармил. Това видение е в основата на Богородичния характер на кармилската духовност.

На върха на планината Кармил след седемкратна молитва пророкът видя малък дъждоносен облак, който щеше да избави изсъхналата земя (3 Цар. 18:42-44). Не е необходимо да се дава същинско обяснение на това видение. Все пак може да се каже, че много от тълкувателите на Светото Писание са виждали в този облак предобраз на Пресветата Дева, която носи в утробата си Изкупителя на света. Не за първи път облак се използва като символ. В пустинята облак, покриващ ковчега на Завета, беше знак за Божието присъствие. Многобройни обстоятелства, в които се споменава подобен облак, се отнасят до слизането на Бог на земята и до Неговото пребиваване сред човешките синове. От обстоятелствата, в които след седемкратна молитва пророкът видя облакът да се издига над морето, можем да заключим, че да се вижда в него предобраз на Божията Майка – първообраз на тайната на Въплъщението – би било в пълно съгласие с предобразния характер на Стария Завет. Още повече че Светото Писание изрично споменава това видение в живота на един пророк, който ще бъде въздигнат до тъй висока степен на съзерцание. Във всеки случай е напълно сигурно – а това решава въпроса за определянето на ръководните начала на кармилския молитвен живот – че в Кармилския орден това видение на Илия винаги е било разглеждано като предобраз на тайната на Въплъщението и като древно почитание на Божията Майка. Именно поради това вярване, съгласно преданието на Кармила, стародавното светилище, посветено на Пресветата Дева, е било построено на планината сред пещерите на пустинножителите. Това видение има своето важно място в набожността на Ордена и в школата на Кармила и от векове е било възприемано като най-любим образ, чрез който Орденът гледа на Мария. Нужно е само да прочетем каноничните часове за празника на Света Богородица Кармилска, за да видим значението на това видение за духовния живот на Кармила.

ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА И АФЕКТИВНА МОЛИТВА – ЗЛАТНА СРЕДА

И накрая трябва да отбележим провиденческото съчетание на двете велики видения на пророка на Кармил и на Хорив (3 Цар. 18:42-44; 19:9-18). Тези две видения са тясно свързани. Второто е венец на първото и допълва онова, което още не е било дадено в първото. Докато се възхищаваме на Илия, издигащ се във високо съзерцание на Кармил, не бива да забравяме, че той имаше и човешка страна и че с оглед на нея той е достъпен и за най-последния от нас. Той бе призовал да слезе огън върху Кармил (3 Цар. 18:36-38) и дъжд върху изсушената земя (3 Цар. 17:1,7; 18:1,42-45), но Йезавел в безмилостната си злина държа в плен Ахав и неговия дом (срв. 3 Цар. 16:31-32). Тя беше могъща и жадна за отмъщение (3 Цар. 19:1-2). И Илия, обзет от страх и разочарование, изля пред Бога цялата окаяност на душата си: Стига, Господи, моля Те, вземи живота ми (3 Цар. 19:4). В тази връзка едва ли можем да преувеличим дълбокото значение на Божието откровение, сторено за Илия на Хорив. Важно е също да отбележим, че видението на Илия на Кармил има характер на просветление на ума, интелектуално откровение, разкриване на тайна, тайната на Въплъщението. Вярно е, че в това видение нe липсва чувство или привличане на волята, защото виждаме пророка, подтикнат от това видение, да тича преди Ахав към столицата на Самария (3 Цар. 18:46). Но това привличане, това чувство на волята не е от особено значение в това видение. Преди всичко то е съобщаване на една тайна. Напротив, във видението на Хорив пророкът почувства Божия Дух. Първото видение беше интелектуално в тесния смисъл на думата, второто представляваше диханието на Божия Дух. Второто допълва първото. След първото пророкът, макар умът му да бе озарен свише, все още беше подложен на слабост и униние и се помоли да умре. При второто той укрепна, намери мир и утеха. Тези видения са тясно свързани. Така в школата на Кармила има хармония между интелектуалното просветление на ума и афективната любов на сърцето.

Докато цистерцианската школа на св. Бернар и францисканската школа на св. Франциск са школи на любовта, на серафичната любов, а доминиканската школа е интелектуална, школата на Кармила постига златната среда, хармония на двете. Със сигурност онези, които живеят в Кармила, ще вземат искра от пламъка на любовта и ревността, които са горели във великия пророк. Огънят е най-изразителният символ на любовта. Огън дойдох да донеса на земята (Лук. 12:49). Този огън обхвана Илия, когато по свидетелството на Писанието той бе отнесен на небето в огнена колесница (4 Цар. 2:11). Проникнат от този серафичен пламък, той бива грабнат от земята. Кармил трябва винаги да усеща тази жар в ревността на своя основател. Тя е белегът на истинския последовател на Илия. Тя гори във всички кармилски светци. Виждаме я в серафичната душа на св. Тереза Авилска. Тлеещите огньове, които горяха в душата на „тази неустрашима дъщеря на въжделенията“, е най-голямото свидетелство на Кармила за духа на Илия. В тези велики души са се изпълнили думите на пророка, които обрамчват герба на ордена: Пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота (3 Цар. 19:10,14).

Ала школата на Кармила ни предупреждава в лицето на своите водещи имена и дори в лицето на пророк Илия, че никога не бива да забравяме голямото значение на интелектуалната основа на съзерцателния живот – просветляването на ума, упражняването на всички умствени способности. С помощта на представното и интелектуално размишление и съзерцание трябва да се издигнем до чувството на любов и да бъдем потопени в огън и плам. Дори Мистическият учител на Църквата – св. Йоан Кръстни, припомня необходимостта от представно и интелектуално размишление, защото невинаги можем да се издигнем до високите области на мистичния живот. Също и св. Тереза, наблягайки на чувството на любов, води сестрите си по пътя на представното и интелектуално виждане и размишление.

Би могло да се поговори и за апостолския характер на живота на великия пророк, но неговото място в Стария Завет достатъчно ясно онагледява ревностния апостолски дух, от който беше воден. Следвайки този дух, кармилският живот винаги е бил и апостолски.

ПО : ТИТУС БРАНДСМА, КАРМИЛСКА МИСТИКА. ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ, 2017, СОФИЯ, 40-56.