Кармилски орден в България

ЖИВОТОПИС

Тереза е родена в кастилския град Авила, недалеч от Мадрид. Имената на баща ѝ дон Алонсо са били Санчес де Сепеда, но тя предпочита да използва името на майка си и се подписва като Тереза де Аумада до 1562 г., когато започва Реформата на Кармила и приема името Тереза Исусова. Животът ѝ може да се раздели на три ясно разграничени периода: първите двайсет години в бащиния дом в Авила; двайсет и седем години като монахиня в манастира Въплъщение в Авила; последните двайсет години като реформаторка и основателка на манастири с многобройни пътувания из Кастилия и Андалузия. Умира на шейсет и шестгодишна възраст в Алба де Тормес (Саламанка) след дълго пътуване от Бургос до Алба.

Детство и юношество (1515 – 1535)

В своята автобиография (Книга за моя живот) Тереза се спира върху две любопитни случки през този период: бягството ѝ към земята на маврите на шест-седемгодишна възраст и второ бягство на двайсетгодишна възраст, този път за да стане монахиня в манастира Въплъщение. И в двата случая тя се упреква в прекалена склонност към водачество: в първия случай повежда със себе си по-малкия си брат Родриго, а във втория убеждава един от по-малките си братя да я последва, за да се замонаши при доминиканците. Тереза произхожда от многодетно семейство: имала е две сестри и деветима братя, двама от които са от предишния брак на дон Алонсо с доня Каталина дел Песо и Енао, която умира, и бащата се оженва повторно за доста по-младата доня Беатрис де Аумада.

Други спомени, изложени от Тереза в автобиографията ѝ: примерът на родителите и братята ѝ; строгостта, стигаща до пуританство, в порядките на бащиния дом; всеобщата обич на всички към нея; сътресението, което изживява при смъртта на доня Беатрис, и бързото приемане на майчинското покровителство на Пресветата Дева; постепенното ѝ човешко и християнско формиране: първи набожни практики под ръководството на майка ѝ, първи прочити от Flos sanctorum (на шест-седемгодишна възраст), първи любовни трепети, първи провинения („развлечения и суети“), първи прочетени светски книги (рицарски романи – до дванайсет-тринайсетгодишна възраст), принудително влизане в колежа на августинките, където е първият ѝ досег с монашеския живот и завързва приятелство с обучителката си, която ѝ е говорела за Евангелието. Следват няколко години съпротива срещу зараждащото се в нея монашеско призвание и първо боледуване (на шестнайсет-седемнайсетгодишна възраст).

Автобиографията ѝ не споменава поне за три важни събития. Първото е продължителен, мъчителен и скъпоструващ съдебен процес (1519 – 1522) за правото на благороднически статут на семейство Сепеда и за еврейския му произход откъм прародителя по бащина линия. Делото накрая е спечелено не без помощта на могъщи ходатаи. В края на процеса Тереза е на шест-седемгодишна възраст, но тя е била много осъзната и чувствителна за годините си и затова вероятно е била впечатлена от всичко случило се, независимо че по-късно не се откриват следи от съзнанието ѝ да принадлежи на новопокръстено (neoconversa) семейство и да има еврейско потекло. Второто голямо събитие, белязало по всяка вероятност живота ѝ, е завладяването на Мексико и намеренията за завладяване на Перу: кипежът за приключения завладява Авила, деветте братя на Тереза напускат бащиния дом, като осем от тях отиват в Америка, а деветият се записва за войник извън Испания. Бащата остава сам с Тереза, на която се налага да бъде стопанка на къщата, и с малката си дъщеря Хуана. При това положение дон Алонсо се противопоставя твърдо и упорито на монашеското призвание на Тереза, която ще трябва да избяга, за да влезе в Кармила. Третото значимо събитие е самата социално-политическа обстановка в Авила и белязалите я превратности: кървавият разгром на comuneros във Виялар, близо до Авила (1521 г.); присъствието на френския крал Франсоа I в Толедо след войните в Италия, в които най-големият ѝ брат най-вероятно е воювал; пищни празненства в Авила, в които участват триста млади двойки от града (1531 г.); тържествено преминаване през града на крал Карл V (1534 г.) – няма как всичко това да не е повлияло на младата Тереза точно когато се бори със себе си в своя стремеж да напусне дома си и да стане монахиня.

Кармилитка в манастира Въплъщение (1535 – 1562)

Тереза влиза в манастира с голяма решителност, но и с голямо усилие. Преминава ревностно през двугодишен новициат и полага обети на двайсет и двегодишна възраст „с решителност и удовлетвореност“. Манастирът външно се намира в разцвет: монахините с обети са около сто, преобладават младите звания, множество мирянки пребивават в него по една или друга, невинаги оправдана причина. Общността следва кармилското Правило, смекчено през 1432 г., и Конституцията на кармилитките, написана през предишния век от бл. Жан Сорет за френските кармилски манастири. Въпреки че не е осигурено строго спазване на клаузурата, в манастира все пак се води живот в дълбока бедност и се спазват порядките на монашеския живот, вдъхновяван от литургичната и богородична набожност и от богатото предание на Кармила.

След първите години на ревностен и строг живот Тереза се разболява и трябва да излезе от манастира, за да се лекува. След безуспешно лечение се налага да се върне в бащиния си дом, където страда от значителна слабост, от която изпада в дълбока кома, продължила четири дена. Резултатът е повече от четиримесечна пълна парализа и последвала частична парализа в продължение на почти три години. През целия си живот по-нататък Тереза ще има крехко здраве.

По време на тежкото си боледуване тя е започнала да практикува лична умствена молитва, като продължава тази практика през годините, прекарани в лечебницата. След като оздравява обаче, се връща към старите си приятелства, отпуска се в духовния живот и в набожните практики, изоставя умствената молитва, и то чак до смъртта на баща си (1543 г.). Тогава рязко се осъзнава, взема да гледа в килията си по-малката си сестра Хуана, която е на петнайсет години, и започва сериозен процес на обръщане, който малко по малко я въвежда в мистичния живот.  В манастира Въплъщение получава огромни благодати, които стават повод тя да влезе във връзка с цяла поредица духовни учители и приятели – свещеници от града, йезуити, доминиканци, францисканци.

Реформаторка и основателка (1562 – 1582)

От манастира Въплъщение и от Толедо, където е изпратена от провинциала за шест месеца, Тереза ръководи строежа на малък манастир в околностите на Авила, където установява нова общност, водеща нов начин на живот. Управлява новата кармилска обител според Правило, което за нея е първоначалното, отстранява внесените през предишния век папски свободи и смекчавания на порядките и налага строга клаузура със стремеж към пълна бедност. Давайки на манастира името на св. Йосиф, поставя всичко под негово покровителство, за което свидетелства фактът, че в първите документи сестрите наричат себе си „бедни дъщери на св. Йосиф“. Още щом манастирът е изграден обаче (24 август 1562 г.), Тереза се сблъсква със съпротивата както на обителта, от която идва (Въплъщение), тъй и на градския съвет. Едва през 1567 г. генералният настоятел на Ордена дава одобрението си не само за този манастир, но и за основаването на други. Така започва делото ѝ на основателка. Същата година тя основава манастир в Медина дел Кампо, където среща за първи път брат Йоан Кръстни и планира строителството на първия реформиран манастир на босите кармилити – план, който ще се осъществи следващата година в бедно имение в Дуруело. Оттогава Тереза продължава основаванията почти без прекъсване: Малагон (1568 г.), Валядолид (1568 г.), Толедо (1569 г.), Пастрана (1569 г.), Саламанка (1570 г.), Алба де Тормес (1571 г.), Сеговия (1574 г.), Беас (1575 г.), Севиля (1575 г.), Каравака (1576 г.), Вилануева де ла Хара (1580 г.), Паленсия (1581 г.), Сория (1581 г.) и Бургос (1582 г.).

Задачата ѝ на основателка е помрачена от период на големи конфликти с ръководството на Ордена (генерален настоятел и генерален капитул в Пиаченца) и с провинциалните настоятели на Кастилия и на Андалузия. Напрежението възниква от юрисдикционни въпроси по повод прилагането на Тридентинската реформа в Испанската църква. По заповед на назначен от папата визитатор на испанските кармилитки Тереза трябва да се върне за три години (1571 – 1574) в стария си манастир Въплъщение, за да бъде негова настоятелка. Тя довежда там Йоан Кръстни, за да бъде изповедник и духовен ръководител на монахините. Други боси кармилити са назначавани за визитатори или настоятели на братята си кармилити от старото Правило. Откъдето и неизбежните грешки и злоупотреби и от двете страни. В такива обстоятелства през декември 1577 г. Йоан Кръстни е затворен в тъмница за цели осем месеца, през които Тереза е в неведение какво става с него. Освен това общността във Въплъщение става обект на тежки многомесечни канонични наказания. Самата Тереза е набедена пред Инквизицията в Севиля (1575 г.), където провинциалът ще заведе срещу нея и произведенията ѝ клеветническо дело, вследствие на което автобиографията ѝ ще бъде конфискувана от Инквизицията в Мадрид и Толедо (1574 – 1575). В крайна сметка, макар и едва през 1581 г., всичко ще завърши благополучно за нея с провеждането на капитула в Алкала, при който терезианското семейство придобива ранг на отделна провинция с папско одобрение и разрешение майка Тереза да продължи с основаванията си: тези в Паленсия, Сория и Бургос стават факт; тези в Гранада и в Мадрид се планират, като това в Гранада ще бъде направено от Йоан Кръстни, а това в Мадрид няма да може да се осъществи.

Задачата ѝ на основателка и мъчителният юрисдикционен конфликт принуждават Тереза да влиза в отношения с най-различни лица от испанското общество и Църква: мулетари, сиромаси, учени, кралски вестоносци, инквизитори, всякакви търговци, войници, епископи, папски пратеници, придворни сановници, както и самия крал Филип II. Големите ѝ връзки са ставали повод да търси нееднократно помощ от дворцовите власти, от „светската власт“ (el brazo secular), както сама се изразява. Също така тя опознава многобройни женски манастири, странноприемници, друмища, главоболията на градската и селската бумащина, безбройните финансови усложнения на банките, сарафите, на различните разплащателни системи. Но най-вече тя успява да установи многобройни искрени приятелства с хора от всички обществени прослойки, между които са светците Хуан де Авила, Хуан де Рибера, Педро де Алкантара, Франсиско де Борха, Йоан Кръстни.

Тереза се разболява за последен път във връзка с основаването на Кармила в Бургос (1582 г.): тежко пътуване в една от най-суровите зими, с огромни трудности около придобиването на помещението за манастира. При престоя си в малката таванска стая на болницата тя опознава нищетата на болните сиромаси, отпадък на обществото. При завръщането си с талига под палещите лъчи на кастилското слънце (август 1582 г.) за първи път става свидетел на съпротивата на собствените си дъщери (от манастирите във Валядолид и Медина) и получава от настоятеля си заповед да отиде в Алба де Тормес по някакви банални причини. В Алба де Тормес е повалена от болестта. Приема с любов последните тайнства. Между чувствата, които изпитва на смъртното си ложе, прави впечатление съзнанието ѝ, че е грешница („Не ме отхвърляй от Твоя лик!“), усещането ѝ за Църквата („Благодаря, Господи, накрая умирам като дъщеря на Църквата!“) и любовта ѝ към Христос („Дойде часът, Женихо мой, да се видим!“). Тереза умира в Кармила на Алба де Тормес в девет часа вечерта на 4 октомври 1582 г.

ДУХОВЕН ОПИТ

Духовният опит на св. Тереза е онова, което придава смисъл и единство на въшните събития, представени в нейния животопис. Както във всеки вярващ, и в нея този опит започва с повече или по-малко повърхностни прояви в набожния ѝ живот, в практикуването на любовта и във верността към собственото ѝ призвание. Но при Тереза в средата на живота ѝ тези опитности започват да приемат по-дълбоко проявление, известно в християнската традиция под името „мистичен опит“. След поредица от по-кратки или по-продължителни мистически изживявания Тереза навлиза в постоянно и възходящо състояние, свойствено за втората половина на живота ѝ.

Именно това състояние обуславя в нея едно постоянно отношение на осъзнаване или разпознаване, принуждавайки я някои пъти да има характерно поведение на интроспективност, а други пъти да излага случващото се с нея пред богослови и духовни учители, които ѝ предоставят критерии за разпознаване и богословски познания. И най-вече те я подтикват да пише и да свидетелства за вътрешния си опит. Така през целия си живот тя ще отбелязва най-значимите си мистически изживявания, като в последната си книга, Вътрешният замък, ще направи обзорен синтез на целия си мистичен опит.

Навлизане в мистичния опит (1554 – 1565)

То е засвидетелствано в първите ѝ автобиографични текстове: Духовни отчети 1-3 и Книга за моя живот. Още от самото начало навлизането на Тереза в мистичния опит поставя острия проблем за разпознаването или осъзнаването. Неспособна за самоосъзнаване, тя се обръща към група приятели богослови, в резултат на което трябва да опише писмено изживяванията си. Те могат да се резюмират по следния начин.

1) След много години на духовно нехайство и същевременно на упорита борба да преодолее недостатъците си Тереза навлиза в етап на окончателно обръщане. Едно изображение на Христос успява да съсредоточи цялото ѝ внимание върху личността и човешкостта на Исус. Има значение и прочитът на Изповеди на св. Августин, които ѝ позволяват да преживее обръщането на светия мъж. Не след дълго Тереза започва да изживява присъствието на Бога като безвъзмездно събитие, което я обгръща и потапя в себе си, събитие, напълно ново във верския ѝ живот. Това се случва към 1554 г.

2) Тази първа опитност се засилва все повече в продължение на много години, докато, неочаквано, настъпва решаващото събитие в нейния живот: опитността за присъстващия Христос, едно невидимо и все пак дълбоко и живо изпитвано присъствие. Това присъствие се установява трайно в живота на Тереза, дотам накрая да вдъхновява целия ѝ живот. То е предшествано и следвано от редица мистически явления: слова-обещания, видения, екстази, мистичен годеж, ранено сърце и пратеничество да основе нов кармилски манастир.

3) „Във видението, за което разказах по-горе, Христос остави в мен дълбок отпечатък на Своята превъзвишена красота […]. И ако Господ не допусне заради греховете ми Неговият образ да бъде заличен, аз наистина не виждам кой би могъл да заеме Неговото място в мен, тъй като вече е достатъчно само за миг да се обърна към Господния образ в себе си, за да бъда свободна“ (Книга за моя живот, 37, 4). Тереза изживява Христос като „жива книга“, като „образец“ на живот, като „учител и приятел“, като истина и красота, като „присъствие, храна и сила“ в Евхаристията, като благия Приятел и Величавия Господ. И преди всичко тя Го очаква с есхатологична напрегнатост, подобна на тази на Апостола (Фил. 1:21-24), която ѝ дава да живее с копнеж по смъртта, за да може да стигне до окончателната среща.

Венчален и троичен опит (1566 – 1576)

Той е в основата на дълга поредица от Духовни отчети (4-5, 8-66) и на различни места в Път към съвършенството и в Книга за основаванията.

1) Когато Тереза  подема своите основавания, за нея престава неотложната необходимост от осъзнаване. Тогава за нея започва една ярка опитност за тайната на Църквата, за големите гнетящи я злини (нарушеното единство, ереси и религиозни войни, напускане на свещениците), за тайната на Евхаристията в сърцевината на църковната общност, за огромните части от човечеството, на които Църквата още не е благовестила, за бедните. Малко по малко есхатологичната напрегнатост (копнеж по Второто пришествие) отстъпва място на необходимостта да се служи на Църквата и на Разпнатия.

2) Опитността за човешкостта на Христос въвежда постепенно Тереза в опитността за тайната на Троицата, а вследствие на двете в нея започва характерна венчална опитност с христологично и тринитарно съдържание: това става по време на духовното ръководство на Тереза от Йоан Кръстни и я въвежда в крайния стадий на мистичния ѝ живот.

3) Малко преди да навлезе във венчалната опитност, Тереза, която прави обобщение на целия си мистичен опит за двама цензори от съда на Инквизицията в Севиля, подчертава важността на библейското слово като основен критерий за разпознаване. Всъщност целият ѝ предишен опит е бил съпроводен с дълга поредица от библейски слова, изживени от нея като обещание, завет или изпълнена реалност.

Последни опитности (1577 – 1582)

Те са предадени във Вътрешният замък и в шестия Духовен отчет.

1) Тереза изживява в себе си достигането до целостта на християнската святост като факт, който е тринитарен (опитност за обитаването на трите Божествени Лица), христологичен (единение с Христос и живот в Него) и църковен, за да служи повече и по-добре на Църквата и на другите.

2) Една година преди смъртта си Тереза описва последното си състояние във вид на своеобразен мигновен обзор на душата си: в това състояние душата ѝ е без особени мистични явления, без видения, слова или екстази, без предишните люшкания на есхатологичната напрегнатост, с непрестанна опитност за трите Лица и за човешкостта на Христос, в непрестанен мир, покой и почивка, напомнящи „неспирното пиршество“ (IVGE CONVIVIVM), изписано на върха на планината Кармил, изобразена в известния печатен вариант на рисунката на св. Йоан Кръстни.

ПИСМЕНО НАСЛЕДСТВО

Текстовете на св. Тереза

Relaciones, „Духовни отчети“ (писани от 1560 г. нататък)

Libro de la vida, „Книга за моя живот“ (1565)

Constituciones, „Конституция“ (1565 – 1566)

Camino de perfección, „Път към съвършенството“ (1566)

Epistolario, „Писма“ (1568 – 1582)

Libro de las fundaciones, „Книга за основаванията“ (1573 – 1582)

Castillo interior, „Вътрешният замък“ (1577)

Coplas, „Стихове“

Exclamaciones, „Възклицания“.

Вътрешният замък

Поради условията на неговото написване и особеностите на предвидената му читателска публика Тереза представя най-зрялото си произведение като „трактат“. Всъщност Вътрешният замък е по-скоро опит за духовно богословие, който е написан въз основа на мистична опитност и затова не следва класическото деление на три пътя – очистване, просветление и единение. Самата Тереза съзнава, че пише преди всичко за замъка на своята душа и за своя живот, но запазва по този въпрос анонимност, която ѝ позволява да не се ограничава с личното си положение и да се издигне до един всеобщ поглед върху тайната на християнския живот.  

Автобиографичните изживявания, избрани, за да определят структурата на трактата, са разпределени в две плоскости: тези преди навлизането ѝ в мистичния живот и тези след това. Първите включват три етапа (jornadas) на борба и обръщане (първо, второ и трето жилище); вторите включват три етапа на напредък в мистичния опит и в единението с Христа и с Бога (пето, шесто и седмо жилище). За свързващо звено между тези две състояния служи преходен етап на борба и спорадични първи мистични благодати (четвърто жилище). В своето изложение Тереза отдава много по-голямо значение на втората група етапи, които представляват поредица от трите мистични степени, изживяни от светицата: навлизане в единението (пето жилище), духовен годеж и големи благодати, подготвящи крайното състояние (шесто жилище), и крайно състояние на духовен брак, дължащо се на благодатта, получена през ноември 1572 г. (седмо жилище).

Структуроопределящо значение за произведението на Тереза има също и символът, който съставлява заглавието му. Вътрешният замък е едновременно антропологичен и тринитарен символ: замъкът е както човекът, човешката душа, така и жилището на Троицата в праведника. Тези две страни на символа се сливат: замъкът има седем жилища, които съответстват на седем страни на вътрешния живот в човека и на седем етапа в процеса на общение с Троицата. Защитният ров на замъка (тялото и сетивата) и онова, което го заобикаля (светът и обществото), почти не са засегнати в текста.

За да обоснове богословски процесът на духовния живот Тереза прибягва спонтанно до любимите си библейски текстове и първообрази. Става дума за текстове, които подхранват непрекъснато личния ѝ опит: библейските първообрази на греха, борбата, обръщането, постоянната опасност, тайната на благодатта, на Христовата любов, на единението… Между тях са Йерусалимският храм и Ковчегът на Завета, апостол Павел и Мария Магдалина, еленът и изворът, невестата в Песен на Песните и др. Съставяйки плана на своя трактат, Тереза се позовава на три основни библейски текста: човекът, образ Божи (Бит. 1:26-27); душата, жилище на Бога (Йоан 14:2); общението между Бог и човека (Притч. 8:31). В края на книгата основни библейски текстове са твърдението на ап. Павел за единението с Христа (Фил. 1:21), твърдението на Йоан, обещаващо обитаването на Троицата в душата на праведника (Йоан 14:23), и откъси от Песен на песните (Пес. 2:4; 3:2).

Във Вътрешният замък Тереза представя и окончателното си разбиране за напредъка в молитвения живот, т. нар. степени на умствената молитва. На всяко от жилищата съответства отделна степен. В първите три молитвата приема елементарни и аскетични форми: наченки на размишление с много трудно вътрешно слушане (първо жилище); размишление и самопознание (второ жилище); опростена умствена молитва (трето жилище). Следва преходен етап, отвеждащ до входа на съзерцанието: става дума за „влятото съсредоточение“ (което има различен смисъл от този в Път към съвършенството) и за „молитвата на покоя“, вече изложена в Книга за моя живот (гл. 14) и в Път към съвършенството (гл. 31) (четвърто жилище). Накрая е налице обширното състояние на единение: започващо единение (пето жилище); значителни екстатични опитности, като вътрешни слова, екстази, видения, любовни рани… (шесто жилище); молитва на съвършено съзерцание в състояние на единение (седмо жилище). В Духовни отчети (5, 6) Тереза ще потвърди убеждението си, че екстатичните явления, съпровождащи задълбочаването на мистичната ѝ молитва, са второстепенни и преходни фактори в рамките на същинския мистичен опит.

ОСОБЕНОСТИ НА ДУХОВНОТО УЧЕНИЕ

Последните четири степени – стъпала на мистичния живот

В четвъртото жилище на замъка св. Тереза ​​говори за съсредоточение, за необходимостта да намерим Бог в центъра на душата си – Бог, Който обитава в нас. Трябва да постигнем най-съвършено единение с Него. За св. Тереза ​​това съсредоточение води до състояние на покой и удовлетворение, на омайване от онова, което след своето съсредоточаване душата вижда в себе си като върховното благо, а именно нейния Възлюбен, Който обитава в душата и Който не бива да се ​​търси другаде. Познанието за това, че притежава Възлюбения, че пребивава в Неговото присъствие, дава на душата тиха наслада, омайва способностите ѝ, насочва цялото ѝ внимание към Бога.

В петото жилище способностите на душата са, тъй да се каже, недостъпни за впечатленията, които други неща биха искали да произведат в нея. Изглеждат нечувствителни към външния живот и отвлечени в съзерцанието на Този, Който се издига високо над всичко останало и заслужава всяко съзерцание. Изглеждат като унесени в духовен сън, докато душата мечтае за своя Възлюбен. И макар различните впечатления от външния свят все още да се опитват да ни влияят и да смутят и прекъснат този сън, макар понякога душата да се събужда от него, все пак тя е почти недостъпна за всички подобни впечатления и прави всичко възможно да утихне в този нежен унес и да се посвети изцяло на съзерцанието на своя Възлюбен. Често пъти този духовен сън я надмогва и тя вече не е способна да се занимава със земни неща или да се откъсне от подобен унес.

В шестото жилище душата е изцяло потопена в съзерцанието и наслаждението от обекта на своята любов и сякаш е мъртва и изгубена за света. Тя, тъй да се каже, се хвърля в обятията на своя Възлюбен и се сгодява за Него. Би искала да остане завинаги с Него. Светът вече не я привлича, тя няма очи, нито уши за света. Бог е нейното едничко благо, в Него тя ще почива. В познанието за своето единение с Него душата е тъй честита, че никога повече не би искала да бъде отделена от Него. Тъй като в това състояние нейната вярност е доказала себе си, Възлюбеният я укрепва със Своята любов и сключва с душата духовен брак на неделимо единение и на най-съкровено общение.

В седмото жилище душата живее единствено във и чрез Възлюбения. Душата се е посветила изцяло на своя Жених и е послушно оръдие в ръцете на Бога, Чиито обятия тя не напуска и от венчалния съюз с Когото тя не се отделя дори когато е в досег със света. Тя се е издигнала до нов живот, в който естественото и свръхестественото се смесват чудодейно. Нищо не е в състояние да отдели душата от съзерцанието на нейния Възлюбен, Когото тя почита в себе си и притиска към себе си, изразявайки любовта си; Когото вижда във всичко; Когото винаги ще обожава и възславя; накратко, с Когото живее в съкровено единение и на Когото не само се е посветила, но и от Когото е дотам любовно привлечена, че никога повече няма да избяга.

Съсредоточение и покой, унес и духовен сън, преход и смърт, възкресение и влят от Бога нов живот – това са четирите степени на мистичния живот, описани от св. Тереза ​​в четири последователни психологически състояния, всяко следващо от които представлява по-съкровено общение с Бога от предишното.

Необходимост от съсредоточение заради намирането на Бог в душата

Св. Тереза ​​обрисува мистичния живот като нещо, което се развива в душата според нейната естествена годност, като пълно осъществяване на човешките сили. Те са били вложени от Бога в природата на човека и ще се осъществят, когато душата осъзнае възможността си да постигне тази висока степен на съвършенство и така се предаде изцяло в ръцете на Господ, Който единствен е способен да я въздигне до най-големите висоти. За всичко това от душата не се иска нищо друго освен да изпълнява Божията воля и желания, да влага упованието си в Него и само в Него да намира своето щастие. На Него Му е угодно тя да има благочинна любов и Сам ще стори благочинна тази любов в душата. Той не забранява любовта към тварните неща, но иска душата да Го обича над всичко и да обича всичко друго само в Него, чрез Него и с Него. Тъй като нейната любов е твърде неустойчива, Бог най-напред иска от душата да се вглъби в себе си и да Го съзерцава като живеещ в центъра на сърцето ѝ. Той стои при вратата на това най-вътрешно помещение, като хлопа и зове душата да дойде при Него и да не се скита из външните помещения, все едно Той, нейният Гост, още не е наблизо. Тя трябва да отхвърли и изостави всичко, което има, и да се съедини с Него в най-вътрешната си част. Веднъж допусната в този вътрешен кръг, тя може да премине оттам през целия замък и да разгледа всичко. Тогава всичко принадлежи на душата също както всичко принадлежи на Бога.

Следователно мистичният живот е методичен път, съобразяване на способностите на душата с обекта на познание и любов. Тъй като Бог, Който дава щастие и радост, е най-висшият и най-удовлетворяващ обект на това познание и любов, в метода на любовта Той трябва да бъде на първо място. Че Бог трябва да е на първо място, следва не само от свръхвъздигнатото безкрайно съвършенство на характера и природата на Божието битие само по себе си, но и от зависимостта от Бога на всичко, което познаваме и обичаме. Бог е Творец и Хранител на всичко съществуващо и в делата Му Неговият пръст ни докосва. Но никъде другаде Бог не е толкова близо, колкото в самите нас. Там на първо място трябва да се опитаме да Го намерим и да Го видим.

Постигане на хармония между естественото и свръхестественото

Тук също така е налице прекрасна хармония между естественото и свръхестественото, между благодатния живот и мистичния, свръхизобилен прилив на благодатта. Бог, тъй да се каже, разширява творението Си и го издига до най-висшето му съвършенство. Съществува постепенно развитие, което не би трябвало да представлява непреодолима трудност за природата; съществува обаче и върховно извисяване над всички сили на природата, при което само Божията благодат може да я издигне до тези големи висоти, да доведе природата до идеала, установен от Бога. Обаче, колкото и това високо съвършенство да надхвърля силата на природата, то е истинско изпълнение на природата, пълно осъществяване на това, което е вложено в нея от Бог като възможност, независимо че може да бъде осъществено само с Неговата непосредствена намеса.

Афективната молитва, опираща се на използването на интелекта

Четейки Вътрешният замък, човек установява колко високо св. Тереза цени представното и интелектуално размишление, независимо че предпочита то да бъде прекъсвано и редувано с деяния на любов и благодарност. Тя приема, че може да съществува момент, когато душата е толкова изпълнена с любов, че вече не е необходимо любовта да бъде събуждана с помощта на представно и интелектуално размишление. Също така изрично предупреждава, че когато Бог е изпълнил душата с деяния на любов и благодарност, на благоговение и радост, представното и интелектуално размишление и активното съзерцание не могат да бъдат пренебрегвани, защото те са обичайният начин за подбуждане на волята, към който трябва да се връщаме.

Усилието като съществен елемент на цялата ѝ философия

Колкото до останалото, трябва да се прочетат произведенията на св. Тереза, за да се види широкото място, което заемат в нейното учение разсъждението и логическото разгръщане на мисълта. Колко много сравнения е използвала, за да предаде на сестрите си идеята за най-възвишените неща! Наистина тя признава и споделя неспособността си да обясни Божиите дарове, получавани в мистичния прилив на благодатта. Изпълнена с благодарност, тя казва, че в един миг на просветление, дадено ѝ от Бога, душата научава повече, отколкото могат да ѝ разкрият години изследване и активно съзерцание. Но тя никога не пренебрегва разсъдъчната молитва, молитвеното размишление и активното съзерцание. Тя също така цени особено високо ръководството, осъществявано от подходящ духовен наставник. Учението ѝ няма нищо общо с квиетизма. Тя винаги настоява за практикуване на добродетелите дори и в най-високите състояния на мистичното съзерцание и в най-съкровеното единение с Бога. Първите три степени на нашето приближаване към Бога, т.е. първите три жилища на замъка, не бележат единствения напредък по пътя на аскетичното упражняване на добродетелта; напротив, тя иска това усилие да продължи до края и гледа на него, първо, като на най-добрата подготовка и доказателство за нашата способност да приемем Бога; второ, като на необходимо украшение на душата, която е имала привилегията да бъде избрана за Невеста на Господа; и трето, като на обещания плод на нашето общуване с Бога. Вярно, говори се и за влетите добродетели, за действия, извършвани под неустоимото влияние на Божията благодат, но неведнъж св. Тереза ​​предупреждава за опасността от самоизмама и изрично казва, че никоя добродетел не може да бъде наречена истинска, докато не бъде изпитана и доказана с волеви действия. Тя желае не отстраняване на естествения порядък поради пребиваването на Бог в душата, а – непрекъснато нарастващо усъвършенстване, което следва да се проявява и в действията на различните способности на душата. Дори и в най-висшите състояния на мистичния живот срещаме човешката природа в целия блясък на хармоничното ѝ развитие. Дори на небето тялото и душата ще бъдат в хармонично единство. В най-висшите състояния на мистичния живот, в това неразривно единение, в този общ живот, в който съществува най-съвършена хармония между божественото и човешкото, екстазът, духовното грабване и виденията са само странично явление. Наистина последните са знак за единение с Бога и за Божието владичество в душата, но те нито са от първостепенна важност, нито са съществени. Съществен е животът в единение, новият живот след нашето възкръсване от смъртта на вехтия живот.

Положителен възглед за духовния живот: след смъртта идва възкресение

За да се постигне този живот в единение, трябва да се извърви дълъг път. Отначало в стремежа си към съсредоточение човек ще види, че е необходима жестока борба с природата: много трябва да умре в нас, за да може Бог да заживее в нас свободно и безпрепятствено. Съществува и такъв живот, който в началните си етапи би могъл да се нарече умиране. Но Тереза няма да види пътя към единението с Бога само като нещо отрицателно: смъртта трябва да бъде преход към нов живот. Докато бива умъртвявано всичко, което е пречка пред Божието царство в нас, в същото време божественият Градинар трябва да посее семето на добродетелите, а ние следва да засадим и да се грижим за градината на сърцето си, защото съвсем скоро, когато слънцето се издигне на небосклона, цветята ще поникнат в тази градина като откровение за нова пролет. До голяма степен тази грижа, това поливане е дело на собствените ни ръце. Нужно е не само да плевим, но също да садим и поливаме.

ПО : TOMÁS ALVAREZ, "THÉRÈSE DE JÉSUS", DICTIONNAIRE DE SPIRITUALITÉ ASCÉTIQUE ET MYSTIQUE, TOME 15, PARIS, 1991, 611-618, 627-629, 644-645; ТИТУС БРАНДСМА, КАРМИЛСКА МИСТИКА. ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ, 2017, СОФИЯ, 117-122, 125-129.