Кармилски орден в България

Целта на духовните упражнения в Кармила е да съберем отново всичките си сили и да ги насочим към Бога съгласно думите на псалма, който беше тъй скъп на нашия отец св. Йоан Кръстни: Ще опазя за Тебе силата си (Пс. 58:10 по Вулгатата: Fortitudinem meam ad te custodiam). Може би нашето съсредоточаване страда от прекомерна и неконтролирана ангажираност в работата или, обратно, от известна леност и отегчение, или пък от истинска невярност. Духовните упражнения ни предлагат незаменимата възможност да обновим своя живот, да събудим копнежа си за святост, да изберем отново и с нова решителност радикалността, която характеризира духа на Кармила.

Нека се радваме, когато наближава времето на духовните ни упражнения, и нека живеем това очакване в свято разположение. Да благодарим на Бога, че ни предоставя тази възможност, с която не всички разполагат.

Нека помислим, че тези духовни упражнения са може би последните в живота ни и че именно сега става въпрос за живот или смърт, за всичко или нищо. Нека си кажем, че всичко, което сме направили досега, е нищо; тези духовни упражнения трябва да представляват съвсем ново начало: Ето, сега започвам (Пс. 76:11 по Вулгатата: Ecce nunc coepi).

Нека си изберем няколко духовни книги, за които мислим, че биха могли да ни помогнат и да ни стимулират. На първо място, разбира се, Библията; избираме си предварително библейската книга, която искаме да четем. Също си избираме някое произведение, за предпочитане от нашите големи светци. Не бива да се притесняваме да си вземем повече от една книга. Можем да си позволим известно разнообразие. Избираме си също житие на светец или друга лесна за четене книга за отмора.

Правим си дневна програма, която е съобразена с личните ни сили. Опитът от предишните духовни упражнения със сигурност ни е научил на нещо. Разбира се, ще посветим допълнително време на молитвеното размишление, но не бива да прекаляваме и по принцип не се молим повече от четири часа на ден. Да не забравяме, че тази допълнителна молитва може също така под формата на lectio divina да премине в размишление върху Божието Слово, евентуално в писмен вид.

Не бива да си правим прекалено подробна дневна програма. Придържаме се към програма в по-общи линии, за да не задушим усещането за свобода, което подхожда на едни духовни упражнения. Напълно сме свободни да изменяме програмата си, ако по време на упражненията си даваме сметка, че тя не отговаря на настоящите ни потребности, но все пак се придържаме към известна равномерност.

Ако все пак знаем, че сме по-скоро лениви и отпуснати, прекалено склонни да си позволяваме волности, не е препоръчително да търсим още повече свобода и почивка по време на духовните упражнения. В този случай ще бъде разумно да гледаме на духовните упражнения като на сгоден случай да се обърнем наистина в тази област и да привикнем отново към строгостта и самодисциплината.

Би било от полза да имаме тетрадка, където да си записваме добри идеи, вдъхновения и решения. Така същевременно избягваме опасността от леност и прекалено голяма пасивност. Но и в това трябва да се пазим от прекаляване. Духовните упражнения не са подходящо време да се занимаваме с научна работа.

Не бива да се учудваме, ако по време на духовните упражнения страдаме повече от обикновено от сухота и разсеяност. Тъй като молитвата ни тогава е по-съсредоточена, усещаме повече онова, което ѝ пречи и я безпокои по друго време. Ако сухотата и неизбежната разсеяност са приемани напълно, те не са препятствие по духовния ни път, докато търсим Бога искрено и вярно. Тереза на Младенеца Исус е в това великолепен и утешителен пример. Тя пише: „Духовните ми упражнения преди моите обети бяха, както всички останали след тях, изпълнени с голяма сухота“.

В края на духовните упражнения трябва да запишем решенията си. Не си спестяваме това под предлог, че в миналото никога не сме успявали да ги изпълним. Едно решение е конкретен и осезаем знак, че искаме да започнем нов живот. Това си остава актуално през целия живот. Но има голяма разлика между вътрешно отношение и външно действие. Ако решението ни има предвид вътрешно отношение, например доброта, нормално е да не успеем от първия път. Да вземем решение, означава съзнателно да задвижим процес, да започваме отново и отново и никога да не се отказваме. Докато едно външно действие може веднага да бъде въведено в живота ни като нов добър навик. Например да вземем решение всеки ден да правим едно определено нещо.

Когато взимаме решенията си, не бива да разчитаме на себе си. Без Исус не можем нищо да направим (Йоан 15:5). Той няма да ни помогне, ако ни вижда твърде безразсъдни. Той знае, че от това само ще се възгордеем още повече.

Нека благодарим на Бога за големия дар, какъвто са духовните упражнения, и нека Му поискаме прошка за всичко, което не е вървяло добре. Да Го молим да извърши Сам Той онова, което сме решили да правим под Неговото ръководство, и да доведе до добър край това, което сме започнали.

ПО : ВИЛФРИД СТИНИСЕН, СКРИТИ В ЛЮБОВТА. РЪКОВОДСТВО ЗА КАРМИЛСКИ ЖИВОТ, СОФИЯ, 2022, 165-168