Кармилски орден в България

„Откъсни се само при едно, което включва всичко в себе си – светото усамотение, съпроводено с молитва и свято четене на Божието слово – и тогава постоянствай в забравата за всички неща. Понеже, ако тяхното изпълнение не ти се полага по задължение, ще бъдеш по-угоден на Бога с умението си да съхраняваш и усъвършенстваш себе си, отколкото с придобиването на всички тях“, пише нашият отец св. Йоан Кръстни.

Ако обичаме усамотението, то е, защото искаме да бъдем сами с Бога в пълно спокойствие. Подобно на мълчанието, усамотението в Кармила не се счита за нещо негативно, за жертва или аскеза. Напротив, любовта към усамотението е щастливо следствие от любовната рана и от неустоимия копнеж да бъдем заедно с Възлюбения. Сам Бог привлича душата в пустинята. Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустинята и ще ѝ говоря на сърцето (Ос. 2:14).

Знаем, че пустинята е мястото, където Израил среща своя Бог, където Той става „реалност“ за Своя народ. Пустинята е също мястото, където Бог очиства и усъвършенства Своя народ и сключва с него съюз: Ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие, ще те сгодя за Себе Си във вярност и ти ще познаеш Господа (Ос. 2:19-20). Израил е запазил от това време на пустинята един малко носталгичен спомен: тогава Бог извършваше чудеса за Своя народ и Му даваше да Го познае по най-явен начин.

Нека се стремим самите ние да станем пустиня, като се отдалечаваме и освобождаваме от всичко, което ни пречи да бъдем чисто внимание към Бога. „Красотата на Кармила ще бъде дадена на душа, която прилича на пустиня“, казва св. Григорий Нисийски († ~395 г.).

Да се оттеглим в усамотение, означава да отидем да срещнем Бога. Без Бога нашето усамотение е празно и опасно и прави от нас лесна плячка за дявола, чието обиталище също е в пустинята. Без Бога ние сме фатално губещи в борбата срещу бесовете.

Усамотението на Кармила е пророчески знак: то показва, че Царството Божие вече е дошло и същевременно че това Царство не е от този свят (Йоан 18:36).

Усамотението прави от нашата вътрешност една затворена градина, в която душата ни може да посрещне своя Бог в пълно спокойствие. Прави от нас запечатан извор, чийто печат може да счупи единствено Бог, за да утоли безкрайната ни жажда по Него (Пес. 4:12). Обичаме следния пасаж на псалмопевеца и ликуваме заедно с него: Господ е дял от моето наследие и моята чаша... Междите ми се паднаха по хубави места и наследието ми е приятно за мене. Винаги виждах пред себе си Господа... Затова се възрадва сърцето ми и се възвесели езикът ми (Пс. 15:5-6,8-9).

Като кармилити не бива да забравяме, че произхождаме от отшелниците на планината Кармил. Нашата майка св. Тереза придава на това голямо значение: „Да си спомним нашите свети Отци, някогашните отшелници, чийто живот искаме да подражаваме“. „Начинът на живот, който ние искаме да водим – продължава тя малко по-нататък – е не само монашески, а и отшелнически. И така, откъснете се от всяка твар“.

Това отшелническо измерение, тъй типично за нашия Орден, е с голяма стойност в нашите очи. Също и в нас будят трепет и вълнение думите на св. Бруно (1032 – 1101): O beata solitudo, o sola beatitudo! „О блажено уединение, о единствено блаженство!“

В Кармила отшелническото измерение намира израз в следната разпоредба на Правилото: „Нека всеки пребивава сам в килията си или близо до нея“. Това пребиваване далеч от света, което е особено радикално при сестрите под формата на клаузура, създава отстояние от „света“, а килията напомня първоначалните постници на планината Кармил. Впрочем такова е било желанието на нашата свята майка: всеки манастир е трябвало да има няколко постници, където сестрите да могат да се уединят, за да се молят. Днес нашият Орден разполага с няколко „свети пустини“, където братята боси кармилити имат възможност на прекарват известно време в по-голямо уединение.

Нашата свята майка подтиква своите сестри да желаят да бъдат сами със своя Жених: „Към това именно трябва винаги да се стремят: да бъдат усамотени с Него, усамотения“ (solas con el Solo).

Св. Йоан Кръстни казва същото в едно свое писмо: „Живейте, все едно на този свят сте само Вие и Бог, за да не може сърцето Ви да бъде задържано от нещо човешко“.

ПО : ВИЛФРИД СТИНИСЕН, СКРИТИ В ЛЮБОВТА. РЪКОВОДСТВО ЗА КАРМИЛСКИ ЖИВОТ, СОФИЯ, 2022, 103-106