Изображения
|
СКИЦА, НАРИСУВАНА ОТ СВ. ЙОАН КРЪСТНИ ЗА С. МАГДАЛЕНА НА СВЕТИЯ ДУХ |
|
|
|
|
![]() |
|
ИЗТОЧНИК: СВ. ЙОАН КРЪСТНИ, ИЗКАЧВАНЕ НА ПЛАНИНАТА КАРМИЛ, СОФИЯ, 2011, 50-51, 423 |
|
ИКОНИ ОТ АТЕЛИЕТО НА СЕСТРИТЕ БОСИ КАРМИЛИТКИ |
|
|
|
|
|
|
|
СТАТУИ В БЪЛГАРИЯ НА СВ. ТЕРЕЗА НА МЛАДЕНЕЦА ИСУС И НА СВЕТИЯ ОБРАЗ
|
|
Катедрала Свети Лудвиг, гр. Пловдив |
|
|
|
Национално светилище Дева Мария Лурдска, гр. Пловдив |
|
|
|
Църква Пресвето Сърце Исусово, гр. Раковски |
|
|
|
Църква Свети Архангел Михаил, гр. Раковски |
|
КАРМИЛСКА ЦЪРКВА СВ. ЙОСИФ, ПАРИЖ |
|
|
|
Манастирът на босите кармилити е основан през 1611 г. от Николà Вивиан. Църквата Св. Йосиф, построена в периода 1613–1620 г., е увенчана от купол по италиански образец, втория, издигнат в Париж, а вътрешната украса е изработена от фламандски майстори. По време на Революцията манастирът на кармилитите е превърнат в затвор. Криптата все още съхранява тленните останки на 114-те проявили неподчинение свещеници, които са избити на стълбищната площадка в градината на 2 септември 1792 г. През 1797 г. манастирът е откупен от госпожица Дьо Соайекур. Тя връща в него монашеската общност, а по-късно, през 1845 г., го прехвърля на парижкия архиепископ, за да може в него да се помещава Кармилското училище. В периода 1849–1867 г. Лакордер установява в него манастир на братята проповедници, след като възстановява Доминиканския орден. През 1875 г. Католическият институт го избира за свое седалище. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|



.png)
.png)
.png)
.png)