Кармилски орден в България

Църквата винаги е знаела, че Мария заема почетно място в съзерцателния живот. Да бъдем съзерцателни, не означава ли да бъдем осенени от Духа и да заченем в себе си Словото? За всички онези, които искат да водят съзерцателен живот, Мария е наистина stella maris, морска звезда. Измежду красивите названия, които Църквата ѝ е дала в богородичните литании, много изразяват именно копнежа на съзерцателните души и това, което искат да станат: Огледало на Правдата, Престол на Мъдростта, Обиталище на Светия Дух, Дом златни, Ковчег на Завета. Именно добродетелите на Светата Дева процъфтяват – или би трябвало да процъфтяват – в съзерцателния живот.

Като кармилити ние принадлежим на един Орден, който още от своето начало е изпитвал към Дева Мария дълбока и силна любов. Малката черквица на отшелниците на планината Кармил е била посветена на нея. Затова те са получили името „Братя на Блажената Дева Мария от планината Кармил“. В Ордена Мария е наричана Decor Carmeli, Красота на Кармила. Ако Орденът загубеше своята любов към Мария, той би се отрекъл от своята идентичност. Още от Средновековието богородичната идентичност на Кармила се е характеризирала с израза: Carmelus totus marianus, „Кармил е изцяло богородичен“. Важното място, което е заемала богородичната набожност в живота на братята, е намерило израз в набожни легенди, датиращи от ХІІІ век: според тях Мария е поддържала живи отношения с пустинножителите от планината Кармил и е идвала от Назарет да им говори за своя Син.

Още от самото начало кармилитите са смятали Мария не само за своя Майка и Царица, но и за по-голяма сестра, въплъщаваща идеала на Ордена и поради това подтикваща своите братя и сестри да ѝ подражават. Мария е съвършен пример за всеки кармилит и кармилитка. Тя е жива книга, в която може да се чете нашето Правило и нашият начин на живот. Кой е изпълнил главното предписание на нашето Правило по-добре от нея, която размишляваше ден и нощ върху Закона Господен и бодърстваше в молитвата? Повдигайки очи към Мария като към наша по-голяма сестра, ние виждаме конкретен образ на това, какъв трябва да стане нашият живот. Достатъчно е само да погледнем Мария и да се опитваме да действаме и да бъдем като нея. Целомъдрена чистота, мълчание, непрестанна молитва, размишляване над тайните на вярата, любящо внимание към Исус: всичко това го намираме осъществено в нея по идеален начин. Една от нашите мистички, Мари Пти, пише, че е мъдро да не гледаме право към слънцето, но по-скоро да го гледаме отразявано в неопетненото огледало, което намираме в лицето на Мария.

Никога не бива да се страхуваме, че любовта ни към Дева Мария може да бъде препятствие за любовта ни към Бога или към Исус. „Не се страхувай, че обичаш твърде много Светата Дева – пише Тереза на Младенеца Исус на своята братовчедка Мари Герен – никога не ще я обичаш достатъчно и Исус ще бъде много доволен, понеже Светата Дева е Негова Майка“.

Че Мария не засенчва никога присъствието на Исус, на това ни учи Църквата, когато иска от нас денем да се обръщаме многократно към нея, Пресветата Майка Божия, и да просим от нея да се моли за нас. И за какво трябва да се моли? „Да станем достойни за Исус Христовите обещания“.

Мария ще ни научи да не пазим Исус само за себе си, но да Го даваме на другите. В Йерусалимския храм Мария предаде без колебание своя Младенец в обятията на Симеон; в Кана тя праща при Исус: Направете каквото ви каже (Йоан 2:5); в подножието на Кръста тя Го дава на всички нас: нека даваме Исуса, да Го споделяме чрез своите копнежи, своята молитва, своето себепринасяне, чрез Христовото благоухание (2 Кор. 2:15), което разпръскваме.

Различни жестове и молитви ни позволяват да изразим любовта си към Дева Мария. Нека обичаме да се молим и да повтаряме възвишените думи на Мария при Благовещението на Ангела: Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по твоята дума! (Лук. 1:38). Нека я молим да ни даде нещо от своята отвореност и възприемчивост, от своето безрезервно „Да“.

Ако искаме да израснем в любовта към Мария, ще сторим добре, ако се обърнем към светци, които са известни с дълбоката си богородична любов – нашите велики светци на Кармила, Бернар от Клерво, Гриньон дьо Монфор, Максимилиан Колбѐ... Нека ги помолим да ни вдъхнат и споделят нещо от собствената си любов към Мария. Да не забравяме св. Йосиф: с каква целомъдрена любов той повтаряше името на Мария! Нека помислим също за архангел Гавриил и за това, което вероятно е „усетил“, когато каза своето: Радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе (Лук. 1:28): каква почит и какво благоговение! С какво само упование той очакваше Мария да даде своето „Да“ и светът да бъде спасен благодарение на това „Да“!

Нека направим от всяка събота един богородичен ден и да се радваме, че тогава можем тържествено да пеем Salve Regina (Радвай се, Царице), където Дева Мария е призовавана под имената vita, dulcedo et spes nostra, „живот, сладост и надежда наша“. В този антифон, тъй обичан от Църквата и особено от нашия Орден, ние пеем за тъгата си, че все още живеем в изгнание, за копнежа си да видим Исус и за упованието си в Мария, която накрая ще ни покаже своя благословен Син.

Различните богородични празници, които обогатяват литургичната година, ни предлагат многобройни възможности да размишляваме върху живота на Мария, върху мястото ѝ в Църквата и в нашия собствен живот. Нека направим от всеки богородичен празник ден на радост, в който се потапяме в нейните тайни и ѝ засвидетелстваме своята обич и благодарност.

Нека обичаме своята броеница и да я молим на драго сърце. В многобройни частни явления Мария уверява, че отдава голяма стойност на тази молитва, и неизброимо много папски енциклики я препоръчват. Не бива обаче да се смятаме задължени да молим всеки ден цяла броеница (5 десетици). Разбира се, по-добре е да молим спокойно и бавно една или повече десетици, вместо набързо да претупваме цялата броеница, за да приключим за определено време.

Има различни начини да се измолва броеницата и би било добре да извличаме полза от различните варианти. Например: да размишляваме върху тайната, споменавана в началото на всяка десетица, или да мислим за произнасяните думи. Може също да се прибави специално намерение към всяка десетица и да си го припомняме съзнателно по време на молитвата. Или просто да пребъдваме близо до Мария под любящия ѝ поглед. Ако твърде често мислите ни сноват насам-натам, нека това не ни учудва, нито да губим търпение. Броеницата е също молитва на бедните, които не успяват да насочват неотстъпно вниманието си към Мария. Ако без вина от наша страна вниманието ни отслабва, трябва да продължаваме вярно да повтаряме думите, та поне една част от нас да остане с Мария. „Мисля – пише Тереза на Младенеца Исус – че Небесната Царица, бидейки моя МАЙКА, най-вероятно вижда добрата ми воля и е доволна от нея“.

Литаниите към Пресвета Богородица ни предлагат множество чудодейни имена, за да изразим любовта си към нея. Литаниите са по преимущество езикът на любовта. Когато обичаме, винаги намираме нови имена, които да дадем на любимия или любимата.

Важно е да изразим посредством различни упражнения и практики своята любов към Мария. Но още по-важно е целият ни живот да стане продължение на нейния. Блажени Титус Брандсма пише: „Ако искаме да се уподобим на Мария, за да се наслаждаваме по-пълно на общението с Бога, следвайки нейния пример, очевидно би трябвало да станем като една втора Мария. Длъжни сме да позволим на Мария да живее в нас. Мария не бива да бъде извън кармилита; напротив, той трябва да живее живот, толкова подобен на живота на Мария, че да живее със, във и чрез Мария“.

Живеем чрез Мария, когато я признаваме за царица на своя живот. „Поставих я за Царица и Пазителка на моето небе“, пише Елисавета на Пресветата Троица. Вместо сами да решаваме какво трябва да правим, нека предадем своята власт да решаваме в ръцете на Мария. Тя е много по-прозорлива от нас, за да разсъди какво ни е полезно или вредно. На практика това означава през деня да правим от време на време кратки почивки, за да се допитваме до „Майката на добрия Съвет“. Разбира се, можем да се допитваме и до Светия Дух и да Го молим да бъде наш водач. Разликата не е толкова голяма, колкото изглежда. Мария и Светият Дух са в близко сродство. Вторият Ватикански събор казва за Девата, че е „сякаш изваяна от Светия Дух“. Тя е шедьовър на Светия Дух. Шедьовър, който свидетелства за Художника. Неслучайно Мария е наречена в литургията advocata nostra (наша утешителка), същото име, с което Исус означава Светия Дух – Утешител (Advocatus, Paraklètos). Св. Максимилиан Колбе се осмелява да каже, че Мария е в известен смисъл въплъщението на Светия Дух. Той веднага добавя, разбира се, че Светият Дух не се е въплъщавал. Но „в известен смисъл“ Той все пак става видим за нас чрез Мария. В нея няма нищо, което да не ни отпраща към Светия Дух.

Тереза на Младенеца Исус намира за съвсем естествено да се обърне към Мария в момента, когато започва да пише разказа за своя живот: „Преди да взема писалката, коленичих пред статуята на Мария, [...] умолявах я да води ръката ми, за да не напиша и една чертица, която да не ѝ бъде благоугодна“. Което не означава, че повече няма да правим грешки, но че това също не бива да ни създава трудности. Онова, което е било казано или направено погрешно и не може да бъде поправено, трябва да го поверим на Мария и да го предадем в ръцете ѝ. Можем да сме сигурни, че тя е експерт по духовна алхимия и е способна да превърне желязото в злато. „Светата Дева ми показва, че не ми е ядосана, тя никога не пропуска да ме защити веднага щом я призова. Ако ме сполети безпокойство, обърканост, бързо се обръщам към нея и винаги като най-нежна Майка тя се заема с полезното за мен“, пише Тереза.

Живеем с Мария, когато се опитваме да постъпваме така, както тя е постъпила или би постъпила, ако се бе оказала в същите обстоятелства. Нека вземем Мария за образец и да се помъчим да действаме така, че да няма разлика между нашето поведение и нейното. Ще спечелим много време, ако приемем да се научиш от нея как да се молим. Нека ми бъде по твоята дума: това е отговорът на Мария при Благовещението, който изразява така нейната пълна възприемчивост за Бога. Първата цел на всяка молитвена форма, била тя размишление или съзерцание, е да се вкореняваме все по-дълбоко в свойственото на Мария отношение на отвореност. Тогава тялото и душата ни, както при нея, стават една чаша, в която Божият живот се излива на вълни. Изразено отрицателно, това означава да се изкореним от себе си, от всеки егоизъм, от всяка самодостатъчност. „Бъди вкоренена в Него и затова изкоренена от себе си“, пише Елисавета на Пресветата Троица на своя приятелка. Ако се включим в молитвената школа на Мария, не бива да дебнем за духовни „опитности“. Единственият ни копнеж трябва да бъде да се оголим от всичко, което имаме, за да направим място за Бога. Ако вземем Мария за своя учителка в молитвата, ще открием по-лесно всичко онова, което ни затваря за свободата на Бога. Ще видим по-ясно обстоятелствата, в които служим на себе си, вместо да бъдем рабинята Господня.

Можем да живеем с Мария, четейки Библията. Тя ще ни научи да четем Божието слово, както научи на това Исус. Тя познаваше добре Писанията и все така ги познава, най-вече Евангелието, което е нейната собствена история. Тя ще вложи в нас нещо от собствената си почит към словото. Тя прие словото във всичката му сила, без винаги да търси да разбира (срв. Лук. 2:50). Но да четем Евангелието с Мария, ни позволява преди всичко да виждаме въплътеното в нея слово на Господа. Тя единствена изпълни първата заповед по съвършено разумен начин и опази всичката си сила за Бога. Би трябвало върху всяка страница на Евангелието да проектираме образа на Мария и така словото на Исус ще стане плът и кръв.

Можем също така да участваме в Евхаристията с Мария. Тялото Исусово, което приемаме в Евхаристията, се роди от Дева Мария. Тя Го зачена от Светия Дух, носеше Го в собственото си тяло и Го кърмеше. Евхаристийното Тяло Исусово не отрича своя произход. Първоначалното единение между нейното и Неговото тяло не може никога да изчезне. Ето защо всяко причастяване е също така припомняне на онова „да“ на Мария, което позволи на Словото да стане плът.

Да живеем в Мария, означава да знаем, че имаме Майка, която ни обгръща с майчината си любов. Чувстваме се закриляни и сигурни под нейната мантия. Нашата майка св. Тереза пише: „Друг един път, докато всички бяхме в хора, молейки се след повечерието, видях Пресвета Богородица в голяма слава, облечена в бяла мантия, с която, според както изглеждаше, ни обгръщаше всички“. 

Мария е небесната врата, през която Божията доброта се разлива върху света. Смирена и прозрачна, тя оставя божествената светлина да преминава през нея, без да я потъмни или отслаби ни най-малко. Ето защо чрез нея Бог може да яви по осезаем и конкретен начин Своята майчина любов.

Светците – техните жития го доказват – с право търсеха у Мария тази благодат на конкретното. Чрез Мария Божията любов получава за тях допълнителна „реалност“. „Има едно майчино сърце, в което може да се сгушите – това е сърцето на Девата“, пише Елисавета на Пресветата Троица. Когато Тереза на Младенеца Исус разказва за благодатта, която е получила в манастирската градина в пещерата на св. Мария Магдалина, тя резюмира своя опит със следните простички думи: „Бях напълно скрита под воала на Светата Дева“. Когато по време на последното ѝ боледуване страданието става тъй силно, че е близо до отчаянието, тя казва на майка Агнеса: „Помолих Светата Дева да вземе главата ми в своите ръце“. Това ще ѝ даде сила да издържи още малко.

ПО : ВИЛФРИД СТИНИСЕН, СКРИТИ В ЛЮБОВТА. РЪКОВОДСТВО ЗА КАРМИЛСКИ ЖИВОТ, СОФИЯ, 2022, 49-57