Кармилски орден в България

О, Боже мой, Троице, Която обожавам, помогни ми да забравя себе си изцяло, за да се установя в Тебе непоклатима и умиротворена, все едно душата ми е веч във вечността; нека нищо да не може да наруши мира ми, нито да ме отдели от Тебе, о, Неизменни мой, но всеки един миг да ме отнася все по-навътре в дълбината на Твоята тайна.

Умиротвори душата ми; стори от нея Твое небе, Твое любимо жилище и Твое покоище; нека никога не Те оставя сам в него, но изцяло да бъда там, изцяло будна във вярата си, изцяло обожаваща, изцяло предадена на Твоето творческо действие.

Обични мой Христе, разпнат от любов, желала бих да бъда невеста за Твоето сърце; желала бих да те покрия със слава; желала бих да Те обичам… до смърт. Но чувствам своето безсилие и Те моля да Ме облечеш със Себе Си, да направиш душата ми същата като всички движения на Твоята душа, да ме потопиш, да нахлуеш в мен, да бъдеш вместо мен, тъй че животът ми да е излъчване на Твоя живот. Ела в мен като Обожател, като Изправител и като Спасител.

О, вечно Слово, Дума на моя Бог, искам да прекарам живота си, слушайки Те; искам да стана изцяло възприемчива за Твоето поучение, за да науча всичко от Тебe; а после през всички нощи, всички пустоти, всички безсилия искам всякога да се взирам в Тебe и да пребъдвам под ярката Ти светлина. О, обична моя Звезда, заплени ме, за да не мога повече да изляза от Твоето излъчване.

О, огън пояждащ, Дух на любовта, спусни се в мене, та в душата ми да стане своеобразно Въплъщение на Словото, да бъда за Него една човешкост в повече, в която Той възобновява цялата Си тайна. А Ти, Отче, наклони се към клетото Си малко създание, виждай в него само Възлюбения, в Когото е всичкото Ти благоволение.

ПРЕВОДЪТ Е НАПРАВЕН ПО: SOEUR ÉLISABETH DE LA TRINITÉ, SOUVENIRS, DIJON, 1913, 305-306