Кармилски орден в България

МИСТИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА БОГОРОДИЦА КАРМИЛСКА

Мистическото значение на Света Богородица за Кармилския орден проличава особено ярко в духовното учение на св. Йоан Кръстни, наричан от Титус Брансма „Богородичният Doctor mysticus“.

Мария – идеал за душа

За св. Йоан Кръстни Света Богородица е идеалът за душа, която се стреми да се издигне до Бога и която Бог привлича към Себе Си. Душата обаче бива привличана по най-различни начини, тъй като невинаги Той проявява Себе Си с еднаква сила.

По-специално св. Йоан възхвалява в Света Богородица факта, че тя, която е наречена от ангела „изпълнена със Светия Дух“ (Лук. 1:28,30), винаги се оставя да бъде водена от Светия Дух, идеал, към който трябва да се стремим в нашето общение с Бога, независимо колко ще ни е трудно и колко малко ще бъдат тези, които познават и следват съветите на Светия Дух.

Като пример за душа, която винаги следва вдъхновението на Светия Дух, той изтъква примера на la gloriosa Дева Мария, славната Божия Майка: „Въздигната от самото начало до подобно високо състояние, тя нито за миг не носеше в душата си някакво впечатление от формата на тварен предмет, която да предизвика някакво движение в нея, понеже винаги беше движена от Светия Дух“. Отец Габриел на св. Мария Магдалена (1893 – 1953) казва по този повод: „Наистина тя е за него – което е напълно естествено – идеалът за душа, устремена към върха на планината Кармил. […] той я разглежда като първообраз на душа, устремена към наслаждението от подобно единение, учението за което е онова, на чието преподаване той, изглежда, е посветил живота си като автор. Други души се доближават до този идеал в по-ограничена степен“.

Богородични образи: прозорецът, през който минава слънчева светлина

Колко често св. Йоан Кръстни използва образност, която обикновено може да се отнесе към Света Богородица! Особено любимо сравнение на светеца, което той използва, за да изрази необходимостта да бъдем чисти и възприемчиви за Бога, тъй че да имаме дял от Божията благодат и дори да участваме в божествената природа, е образът на прозореца, през който минава слънчева светлина. Художниците на Фландрия използваха широко този образ в прекрасните си миниатюри. Никое творение не е поглъщало по-чисто Божията светлина, дошла в този свят, никое творение не я е отразявало по-неопетнено и по-нескверно и не е израствало повече в единение с Бога от Света Богородица. В скъпата на св. Йоан Кръстни метафора Мария се явява пред очите на ума ни като най-великия от всички образци, нещо повече – като първия стъклен къс без нито едно петно, което да ни облъчва със светлината на света. За нея повече от всеки друг може да се отнесат думите на св. Йоан, обясняващи божественото общение в мистичния живот: „Когато Бог удостои душата с тази свръхестествена милост, се извършва такова единение, че душата и всички Божии неща стават едно чрез преобразяване по причастност. Тогава душата изглежда повече Бог, отколкото душа, макар че е Бог по причастност. И дори да е вярно, че естественото ѝ битие е също толкова различно от Бога, колкото и преди единението, тя все пак е преобразена, както и стъклото има различна природа от лъча, но е осветено от него“. Той обяснява допълнително образа по начин, който го свързва по-пряко с Блажената Дева Мария. Ако стъклото е чисто и без петна, слънчевата светлина ще го озари и измени така, че да изглежда самата светлина и самò да излъчва светлина. Това е причината, поради която Дева Мария заслужаваше да стане Божия Майка: та нали тя не поставяше и най-малкото препятствие пред обитаването на Бог в нея. Длъжни сме да поемаме Божията светлина като Света Богородица.

Разбира се, това е Божи избор. Св. Йоан го казва на друго място: стъклото не може да попречи на светлината да го освети. Подготвено да приеме светлината поради своята чистота, то е осветявано пасивно, без да съдейства за това. Но той добавя, че макар да не можем да насилим Бога, нито да предотвратим Той да извърши определени неща, дългът на душата е да се приведе в подобаващо състояние, да се очисти от всички недостатъци.

Осеняване

В обяснението си за друга метафора – живия пламък на любовта, св. Йоан Кръстни поставя Света Богородица в самия център на своята образност. Говорейки за блясъка и сиянието на Божиите факли в нас, за нашето поглъщане от тази божествена светлина подобно на стъклото, за нашето участие в Божиите свойства и дела, той казва, че този образ има и друга страна: осеняването. „За да стане ясно, следва да се знае, казва той, че осеняване означава покриване със сянка, а да се покрива със сянка е същото като да се закриля, да се облагодетелства и да се удостоява с милости. Защото покриването със сянка е знак, че личността, на която е сянката, стои наблизо, за да облагодетелства и закриля. Тъкмо затова онази велика милост, която Бог стори на Дева Мария при зачатието на Божия Син, светият ангел Гавраил я нарече осеняване от Светия Дух, казвайки: Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени (Лук. 1:35). За да се разбере добре какво представлява това покриване със сянката на Бога, тоест тези осенявания или блясъци – тъй като тези думи означават едно и също – следва да се знае, че всеки предмет има и хвърля сянка, съответстваща на неговия размер и своеобразие. […] Следователно сянката, с която факелът на Божията красота покрива душата, ще бъде друга красота със същото величие и своеобразие като Божията красота; и сянката, хвърляна от крепкостта, ще бъде друга крепкост по мярата на Божията крепкост; и сянката, с която я покрива премъдростта Божия, ще бъде друга премъдрост по мярата на Бога; и по същия начин с останалите факли. Или, по-точно, в сянката ще бъде същата премъдрост, същата красота, същата крепкост като тази на Бога – защото душата не може тук долу да възприеме това по съвършен начин. И понеже тази сянка съответства дотолкова на величието и своеобразието на Бога, тоест понеже Самият Бог е в сянката, душата осъзнава добре превъзходността на Бога.“ В този смисъл можем да кажем, че душата става равна на Света Богородица, върху която Светият Дух слезе в цялата Си пълнота и която силата на Всевишния осени най-съвършено.

Въплъщението

Към края на този коментар св. Йоан пристъпва към образа на Въплъщението в Света Богородица, за да изрази най-тясното общение на Бог с душата, когато изяснява думите, изречени от любящата душа на Бога: „където скришно пребиваваш сам“ (Жив пламък на любовта). С това, казва св. Йоан, душата има предвид, че Бог обитава в нея скришно, защото „тази сладка прегръдка става в дъното на субстанцията на душата“.

Именно тук Светият Дух, тъй да се каже, довежда Своята невеста заради срещата ѝ с Жениха, именно тук те могат да се прегърнат. В тази прегръдка Той заспива в нея. Той не е непознат на душата, но „пребивава скришно. Понеже до това положение и до такава прегръдка няма достъп дяволът, а и човешкият ум не може да го проумее. […] О, колко честита е тази душа, задето усеща непрестанно, че Бог си почива и отморява в недрата ѝ! О, колко ѝ подобава да се откъсва от нещата, да избягва заниманията и да живее в безмерно дълбок покой, за да не би и с най-малкото движение, и с най-слабия шум да обезпокои или смути лоното на Възлюбения! Обикновено тогава, при тази прегръдка с невестата, Той пребивава като заспал в субстанцията на нейната душа, нещо, което тя усеща отлично и обикновено му се наслаждава. И наистина, ако Той беше постоянно буден в нея, споделяйки ѝ познания и ласки, тя щеше вече да се намира в слава. Понеже, ако веднага щом поотвори очи в просъница, Той поставя душата в споменатото състояние, какво ли ще стане, ако обикновено пребиваваше в нея напълно буден за нея?“. В действителност тук има един двоен образ. Образът на Въплъщението на Божия Син в нас и образът на Неговия божествен сън в нас се сливат в едно. Съпоставен с него, образът на осеняването не оставя никакво съмнение, че външният образ на съня не е нищо друго освен нова метафора за още по-съкровеното обитаване на Бог в душата.

Нивата със скъпоценния бисер

Това става още по-ясно, когато в коментара върху Духовна песен виждаме приближени едно до друго скритото пребиваване на Жениха в недрата на Отца и Неговото откриване от невестата, когато Той спи в лоното ѝ по силата на нейното осеняване. „Къде се скри, Възлюбени?“, зове невестата Любимия си. Обръщайки се към нея, св. Йоан Кръстни казва: „Щом твоят възлюбен Жених е съкровището, скрито в нивата на душата ти, за което мъдрият търговец даде всичкото си имане, то за да Го откриеш, ще се наложи, забравяйки всичко свое и отделяйки се от всички твари, да се скриеш в своите покои на духа и като заключиш вратата след себе си, тоест волята си, за всички неща, да се помолиш скришом на своя Отец, и тъй пребивавайки скрита заедно с Него, ще Го усетиш тогава скришом, ще Го любиш и ще Му се радваш скришом, и ще се наслаждаваш на общението си с Него скришом, сиреч свръх всичко, що е постижимо за езика и сетивата. И тъй, хайде, душо прекрасна, щом вече знаеш, че твоят многожелан Възлюбен пребивава скрит в твоето лоно, постарай се да бъдеш добре скрита заедно с Него и в лоното си ще Го прегърнеш и ще Го усетиш с чувство на любов.“ Не е изненадващо, че когато св. Йоан говори за Божиите дарове – а по думите му те са хиляди – той набляга значително на Божието Въплъщение. Това е основата, там блести идеалът на нашето мистично единение с Бога. А наш пример, даже наша Майка в това е Мария.

„Творенията, казва св. Йоан, са незначителни Божии дела, които Той създаде един вид мимоходом – значителните дела, в които се прояви повече и се спря по-дълго, бяха Въплъщението на Словото и тайните на християнската вяра, в сравнение с които всички останали дела бяха сторени сякаш мимоходом и набързо. […] Единствено с образа на Своя Син Бог погледна всички неща, с което им даде естествено битие, като им съобщи многобройни естествени прелести и дарби, правейки ги съвършени и превъзходни. […] И не само им съобщи естественото битие и изящество, като ги погледна – както споменахме, – но също единствено с този образ на Своя Син ги остави в прекрасна премяна, съобщавайки им свръхестествено битие. А това стана, когато направи Себе Си човек, въздигайки човека в Божията красота, а значи – и всички творения в него, понеже в него Той се съедини с природата на всички тях. […] В това въздигане чрез Въплъщението на Своя Син и чрез славата на Неговото Възкресение по плът Отец украси творенията не само частично, но бихме могли да кажем, че изцяло ги остави в прекрасна и достолепна премяна.“ Съзерцавайки тази тайна, душата е ранена от любов.

Духовен брак

Св. Йоан ясно твърди, че почивайки в Своята невеста, Женихът празнува тайната на Своето Въплъщение. Макар да не споменава името ѝ, не би могло да бъде по-ясно, че има предвид тъкмо Света Богородица като най-облагодатена от всички мистично блаженстващи, като пример за всички, които търсят единение с Бога. Той свързва с невестата онова, което ние твърде охотно свързваме със Света Богородица: тя е „градина, оградена и защитена единствено заради Него“. Hortus conclusus, soror mea sponsa (Пес. 4:12). Там тя „ще Го целува [...] ще се съедини само с Него, само с Неговата природа без никакъв посредник. А това става единствено в духовния брак, който е целувката на душата с Бога […]“.

В това единение, продължава светецът, „Сам Бог е Този, Който ѝ се споделя с дивната слава на нейното преобразяване в Него, пребъдвайки двамата в едно – също както, да речем (забележете връщането към същата метафора), стъклото и слънчевият лъч“.

Великото щастие на познанието ни за Въплъщението

Нека не забравяме това. Св. Йоан Кръстни отново и отново се връща към неизчерпаемата тайна на Въплъщението. Това познание, казва той, „съвсем не е нищожна част от нейното (т.е. на душата) блаженство“. И той привежда Божиите думи: Вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Исус Христос (Йоан 17:3). Би било изкушаващо да предадем начина, по който св. Йоан описва по-нататък новото сътворение на душата в Бога, когато тя е в Бога и Бог е в нея, взимайки Своята действеност от нейната.

Ако някой все още има съмнения дали връзката, която прокарахме между всички тези цитати, е вярна; дали в своята мистична мисъл св. Йоан Кръстни действително е виждал в Света Богородица, в нейното най-съкровено единение с Бога, образ на нашите души, нека разгърне книгата с поезията му, в която Мистичният църковноучител пее за тайната на Въплъщението. Там Мария изстъпва пред нас като посредница, заради която и в която Самият Божи Син като Жених встъпва в духовен брак със Своята невеста, т.е. с човека, на когото Той позволява да бъде съпричастник на Неговата природа. Не само Той, но и цялата Света Троица идва да живее със Сина в сърцето на човека, което самò приема Бога и бива сторено способно да Го приеме. Не можем да желаем по-пълно и по-красиво потвърждение на Богородичния характер на мистиката на св. Йоан Кръстни. Мария, нашата Майка, нашата слава, е наш пример, наш първообраз и когато Бог ни избира да получим Неговите божествени милости. Нейното бляскаво величие е пресъздадено от св. Йоан по неподражаем начин, макар най-често той да не я споменава изрично. Осветлена от него, тя блести за нас като мистична роза, чиито благоухания се носят из градината на Църквата, така че можем да повтаряме онова, което пеем често в службата на Часовете – че сме привлечени към нея от уханието на нейната сладост. Като пчели ние летим към това мистично цвете, за да съзрем в него хубостта на мистичния живот в най-висшата му разцъфналост, а именно Бог, станал човек в нея, така че Той да може да се роди и в нас, които принадлежим на нея.

Нека не гледаме винаги тъмната нощ, в която ни въвежда св. Йоан Кръстни. Светлината сияе в далечината и вече пробива тъмнината. Заедно със светеца ние пеем думите на Невестата: Flores apparuerunt – Цветя се показаха по земята (Пес. 2:12). Невинаги можем и дори твърде рядко можем да съзерцаваме онова, което не можем да си представим, което няма форма; така че Бог, Който иска да ни очисти и да ни освободи от всичко, което може да ни отдели от Него, ни очиства и изкоренява понякога по болезнен начин. Кръстът стои в облаците като знак за победа. Женихът разтваря ръцете Си, за да ни притисне към сърцето Си и да ни даде изцяло Себе Си. До Него стои Мария, нашата Майка, която възкликва, ликувайки: „Силният ми стори велико нещо и свето е името Му (Лук. 1:49). Това, което стори в мен и ми даде, Той ще даде и на вас и ще стори за вас, ако следвате моето ръководство, ако искате да сте мои чеда“.

Навярно ще има борба, може цената да е висока. Св. Йоан Кръстни казва, че тъкмо това е причината той и неговите братя да следват Исус, носейки Неговия кръст, да се лишат от всичко и от себе си, защото са призовани да бъдат Братята на Света Богородица Кармилска, т.е. призовани са по особен начин да вървят след нея, бидейки причислявани към нейните чеда.

Когато св. Йоан ни напомня, че особено в началото човек не може дълго време да бъде в съзерцание, той казва, че тогава душата трябва във всички свои мисли, деяния, добри дела и начинания винаги да прибягва до свети мисли и размишления, от които ще извлече по-ревностно благочестие и по-голяма полза. Но преди всичко тя следва да прибягва до живота, страданията и смъртта на Исус Христос, да се научи да подражава живота на Исус, да се себеотдава във всичко, във всичките си деяния и дела, в живота и в смъртта. Кой може да бъде по-добър наш спътник от Мария, която пазеше всички Исусови думи в сърцето си и когато Той умираше, застана под кръстното дърво? Св. Йоан сам отбелязва това, когато казва, че „душата, която не се стреми към друго, освен да изпълнява съвършено Господния закон и да носи Христовия кръст, ще стане истински ковчег, съдържащ в себе си истинска манна, тоест Бога“. Не е ли това все едно да се каже: душата ще бъде една втора Мария, наричана подобаващо и ежедневно Ковчег на Новия Завет?

На други места в своите произведения св. Йоан Кръстни още по-категорично ни напомня, че не можем винаги да пребиваваме в най-високите предели на мистичния живот – та нали нито един светец не е бил удостояван с постоянно съзерцание и молитва. Наистина Света Богородица е образ на нашето единение в тези предели, но също така тя стои до нас, съветвайки ни какво да правим, когато паднем по-ниско. „Когато съзерцанието престане, казва светият учител, няма да ни навреди да прибегнем отново до Христос. И не само, но дори ще бъде от полза да се научим да подражаваме на добродетелите на Христос и да черпим от Неговия Дух. В това се крие целта на молитвата.“ Той дори ни предупреждава да не желаем да бъдем дотам освободени от всякакви образи, че да пренебрегнем и Въплъщението.

Примерът на живота на Мария – четири събития

Тя ни дава Бога или Божия образ, или плода на Неговото изкупление. По този повод св. Йоан Кръстни изтъква четири събития от живота на Света Богородица. Първо отбелязва посещението на Света Богородица при братовчедка ѝ Елисавета (Лук. 1:39-56), първото деяние на любов след зачеването на Божия Син, първото просияване на нейното единение с Него, първата практика на нейния активен живот.

Друг път той представя Света Богородица на сватбеното празненство в Кана, където, подтикната от любовта, тя само казва на Исус какво липсва и оставя останалото на Него (Йоан 2:3). Тук също е налице откровение на любовта, просияване на нейното единение с Него. Нека я оставим да стори така, че и за нас да се разлива виното, което ни прави невести Господни.

Св. Йоан Кръстни ни показва Света Богородица и като Майка на скърбите, съпричастна на страданията на нашия Господ (Йоан 19:25-27). Той мисли, че това води по необходимост до оправдаване, защото в цялостния си възглед той смята, че благодарение на новотворящата любов Света Богородица е сторена равна на ангелите, които, както казва, познават отлично скръбните неща, без обаче да изпитват скръб. Но добавя, че понякога Бог прави изключение в това и допуска душите наистина да страдат, за да увеличат заслугите си, да разгорят любовта си или по друга причина. Така се отнасяше Той към Светата Дева Богородица, тъй като желаеше Мария да участва в Неговото богато дело на Изкуплението за наша полза и за наш пример.

Накрая св. Йоан Кръстни ни отвежда в горницата, където апостолите и Мария бяха заедно и благодарение на молитвата си с нея Светият Дух се спусна върху тях във вид на огнени езици. Той се позовава освен това на апостолите в горницата, които се молят и постоянстват в молитвата заедно с Мария, Майката на Исус (Деян. 1:12-14; 2:1-4): нека и ние се молим с Мария за този Дух. Дано тя не само ни защитава и води по пътя ни през живота, както стори със св. Йоан, дано не само живее в съзнанието ни, както стори в св. Йоан, но също така да ни позволи да разберем какво ни казваше св. Йоан, гледайки нея: че тя е за нас, дори и в най-съкровеното единение с Бога, пример и посредница, която може да ни сподоби с благодатта Бог да стане човек и в нашите души, едно с нас, вечния Син на Отца, чрез възхитителното обитаване в нас на Светата Троица, извор на видение и любов.

НАБОЖНОСТТА КЪМ БОГОРОДИЦА КАРМИЛСКА

Дева Мария, почитана главно като Божия Майка

Докато в Ордена на св. Франциск от Асизи обект на съзерцание е предимно Непорочното зачатие на Мария, в нашия Орден вниманието се съсредоточава върху Мария като Божия Майка. Като такава тя има своя първообраз в малкия облак над Кармил; именно като такава тя е била почитана на планината Кармил и е била винаги призовавана в нашия Орден. Когато първите членове на Ордена отправяха взор от високата си планина към земите около нея, погледът им се спираше преди всичко върху Назарет и този малък град извикваше в съзнанието им спомена за идването на Ангела при Мария и за изпълнението на тайната на Въплъщението, когато тя бе осенена от Светия Дух. Съзерцаването на тази тайна доведе до две форми на набожност към Мария, които е по-добре да опишем като подражание на Мария, постепенно задълбочаващо се в съкровено единение с нея. Можем да видим същото в подражанието на Христа през XIV и XV век, което през XVI век добива зрялост в съкровеното единение с Христа. Не бива да се мисли за подражанието, без да се мисли за единението, нито пък за единението без подражанието. Двете преливат едно в друго, но в един период първото е по-забележимо, в друг период по-голямо внимание се отдава на второто. По-скоро би трябвало да се разглеждат като две тежнения, смесени в едно хармонично цяло.

Мария пред нас е наш пример

Подражанието на Мария, най-висшето от всички творения, поставено за пример пред нас от Самия Бог, показва Мария като образец на всички добродетели. Тя е огледалото, в което трябва винаги да се оглеждаме, Майка, на която нейните чеда са длъжни да се уподобяват все повече и повече.

Забележителен трактат по този въпрос е достигнал до нас в сбирката от стари ръкописи от първия исторически период на нашия Орден, събрана от испанския кармилит Фелипе Риботи и отпечатана в началото на XVI век под заглавието Institutio primorum monachorum („Учение на първите монаси“). Не може да се даде задоволително решение на въпроса за датировката на това изложение на набожността към Мария. Във всеки случай трактатът е отпреди края на XIV век, когато вече е част от стари ръкописи. Отец Габриел Веселс го приписва без колебание на известния английски кармилит Джон Бейкънторп, живял в началото на XIV век.

Авторът дава кратко описание на Правилото на Ордена и заключава, че за да спазва това Правило, кармилитът трябва само да погледне примера на Света Богородица. Той смята, че нашият орден с пълно право носи името „Орден на братята на Света Богородица“, предвид факта, че Мария вече е практикувала преди нас всичко, което е предписано в Правилото. После възхвалява нейното послушание, целомъдрие и апостолска бедност. Също както разпорежда Правилото на Ордена, тя бе избрала да живее далеч от глъчката на света – в усамотението на малка къща в Назарет, в уединена пещера във Витлеем, в бедност в Египет. Що се отнася до спазването на мълчанието, той подчертава колко малко думи на Мария са споменати в Писанието. И така продължава с примерите си. Понякога сравненията му са малко пресилени, но като цяло обясненията му са в съответствие с думите и замисъла на Правилото. Всички тези факти от живота на Мария са обрисувани детайлно за кармилита, за да му покажат колко отблизо следва живота на Мария, когато спазва своето Правило.

Мария вътре в нас живее чрез нас

Има обаче и друго, по-задълбочено измерение на набожността към Мария от планината Кармил. Всъщност то се основава на предишното и не можем да кажем, че не е било известно в първите етапи от историята на нашия Орден, макар да е било по-забележимо в по-късни периоди. Нарекох го единение с Мария. Ако искаме да се уподобим на Мария, за да се наслаждаваме по-пълно на общението с Бога, следвайки нейния пример, очевидно би трябвало да станем като една втора Мария. Длъжни сме да позволим на Мария да живее в нас. Мария не бива да бъде извън кармилита, напротив, той трябва да живее живот, толкова подобен на живота на Мария, че да живее със, във, чрез и за Мария.

Даже през Средните векове, в първия период от историята на Ордена, се разпространи идеята, че трябва да бъдем слуги на Мария; в онези дни се използваше по-силна дума – роби. През XVIII век св. Гриньон дьо Монфор отново привлече вниманието към тази най-жизнена Богородична набожност. Той написа произведението За истинската набожност към Пресветата Дева, но то остана неизвестно през целия му живот и дори години след смъртта му. Едва през 1842 г. беше открито, публикувано и разпространено във всички страни. Представлява славно изложение на живота на Мария. Идеята обаче не е новост. Не само съществуваше още през Средновековието, но и в по-късни времена беше блестящо разработена в мистичната школа на Кармила. Почитателите на За истинската набожност към Пресветата Дева от Гриньон дьо Монфор приемат изцяло, че забележителен първообраз на произведението на светия мъж са мистичните текстове на една от най-влиятелните фигури на късната кармилска мистика, провинциала на холандските обути кармилити Михаил на св. Августин (Ян ван Балерт), от средата на XVII век. Трактатът му за набожността към Мария, Introductio ad vitam internam et fruitiva praxis vitae mysticae („Въведение във вътрешния живот и сладостно практикуване на мистичния живот“),  беше отпечатан две години преди да се роди блаженият Гриньон дьо Монфор, а приживе на последния беше преиздаден на латински и нидерландски.

Виждайки в Мария Посредница за всички благодати, той казва, че също както благодатта на Бога или на Светия Дух, споделена с тези, които могат да я приемат, ги прави да действат и събужда божествен живот в тях, така всички благодати, получени чрез Мария и духа на Мария, ще събудят в нас истински Богородичен живот. Той иска духът на Мария да обитава в нас, за да можем всички да живеем в този дух. Както трябва да живеем в Бога, да действаме и да се трудим в Него, да живеем и да умрем в Него, така можем да живеем в Мария поради съкровеното единение на Мария с Бога и поради избирането ѝ да служи като Посредница за всички благодати.

Кармилитът – една втора Мария

Колкото и красиво да е описанието на набожността към Мария в произведенията на брат Михаил на св. Августин, съществува и друг начин на представяне на тази живо присъстваща в кармилската традиция набожност, който в гореспоменатото произведение наистина е засегнат, но не е разработен. За да зазвучат обаче най-дълбоките недра на школата на Кармила, е необходимо да се видят неговите характерни черти. Трябва да постигнем подобие с Мария, особено заради това, че разпознаваме в нея най-висшето съвършенство, което човешката сила е постигала чрез Божията благодат. Това съвършенство може и в нас да бъде развито в значителна степен, ако сме отражение на Мария и единяваме себе си с нея. Такава следва да бъде целта на нашата набожност към Мария – да бъдем една втора Божия майка, Бог да се зачене също и в нас и да се роди от нас. Тайната на Въплъщението ни разкрива колко ценен е човек за Бога, колко съкровено Бог иска да бъде единен с човека. Тази тайна привлича вниманието на нашите умове към вечното раждане на Сина от Отца като най-дълбоко основание за тази тайна на Любовта. В миналото при отслужването на трите свети Литургии на Рождество първо се е чествало раждането от Отца, второ – от Света Богородица, трето – Божието раждане в самите нас. Това не се е правило без някакво определено значение и подобно тройно раждане следва да се разбира като откровение за вечната Любов. Във всеки миг за нас трябва да е Рождество и трябва винаги да помним, че тройното раждане съответства на три етапа от един велик процес на любов. Мария е дъщеря на Бог Отец, Майка на Бог Син и Невеста на Бог Свети Дух. В нея това тройно раждане беше осъществено. Ние също бяхме избрани от Светата Троица за Нейно жилище (вж. Йоан 14:23), за да имаме дял от привилегиите, които почитаме в Мария, но които Бог иска да дари и на нас. В този смисъл може да се каже, че тайната на Въплъщението е друго обобщение на кармилската мистика, на кармилския духовен живот.

Слънчогледи в градината на Кармила

Набожността към Мария е едно от най-прекрасните цветя в градината на Кармила. Бихме могли да го наречем слънчоглед. Това цвете се издига високо над другите цветя. Роден в небето върху високо и покрито с множество зелени листа стъбло, цветът му се издига по-високо от зеленината.

Характерно за това цвете е, че стои обърнато към слънцето и освен това е образ на слънцето. Като всяко обикновено цвете то може да расте във всички градини и е тяхно украшение. То обаче е високо и крепко и има дълбоки корени като дърво. По същия начин никоя набожност не е по-крепка от набожността към Мария. Свежата зеленина, зелените листа обозначават изобилието от добродетели, с които е заобиколена набожността към Мария. Самият цвят изобразява душата, създадена по образ Божи, за да поглъща слънчевата светлина на Божията щедрост. Две слънца, огряващи се едно друго, едното излъчващо необятна светлина, другото поглъщащо тази светлина, топлещо се на нея и блестящо като едно второ слънце, но тъй запленено от лъчите на Слънцето, Което го огрява, че не може да се отвърне от Него и единствено може да живее за Него и чрез Него. Такова цвете беше Мария. И ние, цветя от нейното семе, можем като нея да издигнем пъпките си към Слънцето, Което вля Себе Си в нея и ще предаде и на нас лъчите на Своята светлина и топлина.

ПО : ТИТУС БРАНДСМА, КАРМИЛСКА МИСТИКА. ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ, СОФИЯ, 2017, 95-101, 132-149.