Св. Йоан Кръстни

 

КРАТЪК ЖИВОТОПИС

1542 г. (24 юни?)  Раждане във Фонтиверос (провинция Авила) на Хуан де Йепес, най-малкия от трима братя, в семейство на тъкачи (Гонсало де Йепес и Катерина Алварес), живеещо в постоянен недоимък.

1548 г.  Майка му, вече вдовица, изгубва втория си син и в търсене на препитание се установява заедно с двамата си сина в Аревало, а после, през

1551 г. – в Медина дел Кампо (провинция Валядолид). Хуан остава в този град до 1564 г., като животът му там е белязан от набожност (редовно прислужва в църквата), милосърдие и ученолюбие.

1559 – 1563 г.  Хуан работи като санитар в болницата „Богородица на Въплъщението“ и същевременно учи класически езици и литература при йезуитите.

1563 г.  Директорът на болницата му предлага да стане свещеник в нея, но той предпочита да постъпи в новициата на отците кармилити в Медина дел Кампо и приема монашеското име Йоан на св. Матия. Кармилът го привлича със съзерцателния си дух и почитанието към Света Богородица.

1564 – 1568 г.  Полага монашеските си обети. Учи философия и теология в университета на Саламанка, който по онова време е на челно място в Европа. Признат е за най-добър от студентите не само заради учебните си постижения, но и заради светостта си. Живее в семинарията „Св. Андрей“ и същевременно посещава занятията в университета.

1567 г.  Ръкоположен е за свещеник в Саламанка. Остава неудовлетворен от средата и от начина на живеене на съзерцателния опит в Кармила и затова възнамерява да влезе в картузиански манастир, но не осъществява намерението си, защото междувременно при отслужването на първата си литургия в Медина дел Кампо среща Тереза Авилска, която провежда реформа сред сестрите кармилитки (там тя основава втория си манастир) и му предлага да направи същото сред братята кармилити. Йоан приема на драго сърце.

1568 г.  На 28 ноември започва реформата на мъжкия клон на Ордена, основавайки манастир в Дуруело заедно с двама свои сподвижници. Живот, наситен с молитва и покаяние и донякъде посветен на свещенослужение в околните селища. Става наставник на новистите. Приема монашеското име Йоан Кръстни (букв. „Йоан от Кръста“), а реформираните братя стават „боси кармилити“.

1570 г.  На 25 януари присъства на основаването на манастир от Тереза в Алба де Тормес. През юни продължава реформата, основавайки манастир в Мансера де Абахо. От юни до септември ръководи новициата в Пастрана (провинция Гуадалахара).

1571 г.  През април в Алкала де Енарес става ректор на първата семинария на реформата. Задържа се една година на тази длъжност.

1572 – 1577 г.  Повикан от Тереза, изпълнява длъжностите викарий и изповедник на монахините (включително и на нея като настоятелка) в манастира „Въплъщение“ в Авила. Период на духовно и на стилово съзряване.

1574 г.  Съпровожда Тереза при основаването на 19 март на манастир в Сеговия.

1576 г.  На 9 септември присъства в Алмодовар (провинция Сиудад Реал) на първия капитул на реформираната кармилска общност.

1577 г.  През нощта на 2 декември в Авила е отвлечен от монаси на нереформирания Кармил. За няколко дена е доведен насилствено в Толедо, за да бъде съден за неподчинение вследствие на възникнал юрисдикционен конфликт между стария Кармил и реформираните манастири. Затворен е в тесен и мръсен килер и търпи нечовешко отношение. По време на престоя си там цели девет месеца, намирайки се между живота и смъртта, изживява значително мистическо, личностно и литературно израстване.

1578 г.  По празниците около Успение Богородично успява да избяга нощем, използвайки импровизирано твърде късо въже, за да се спусне по издигащата се над река Тихо висока стена на сградата, негов затвор. През октомври участва в капитула на реформираната кармилска общност в Алмодовар. През ноември отива в манастира в Ел Калварио (провинция Хаен), за чийто настоятел е назначен. Също така помага на кармилитките от близкия женски манастир в Беас.

1579 г.  На 14 юни основава в Баеса друга семинария на реформираната кармилска общност, на която става първият ректор.

1580 г.  На 22 юни папа Григорий XIII разрешава основаването на независима провинция на босите кармилити.

1581 г.  През март участва в капитула в Алкала, където е официално обявено решението на папата и Реформираният Кармил се отделя от стария Кармил. Назначен е за трети съветник до капитула през 1583 г. През ноември от Баеса отива в Авила, за да подготви с Тереза основаването на манастир в Гранада.

1582 г.  На 20 януари заедно с Анна Исусова открива основания женски манастир в Гранада. В края на същия месец започва първото му настоятелство в манастира „Свети мъченици“. Следващите шест години от живота му са особено наситени с дела: управление, строителни дейности около градежа и разширяването на манастира, дълги пътувания из Кастилия и Андалусия, основавания, написване на коментарите в четирите големи съчинения. На 4 октомври умира Тереза Авилска.

1583 г.  През май присъства на капитула в Алмодовар. Преизбран е за настоятел на манастира „Свети мъченици“ в Гранада.

1585 г.  На 17 февруари основава женския манастир в Малага. През май присъства на капитула в Лисабон, където е избран за съветник. През октомври присъства на капитула в Пастрана, където е избран за провинциален викарий на Андалусия. Вече не е настоятел на манастира „Свети мъченици“ в Гранада, но продължава да пребивава там.

1586 г.  На 18 май основава мъжкия манастир в Кордоба. През август заедно с няколко монахини от Гранада основава манастира в Мадрид. На 12 октомври основава мъжкия манастир в Манчуела (провинция Хаен). На 18 декември основава мъжкия манастир в Каравака (област Мурсия).

1587 г.  През април присъства на капитула във Валядолид. Престава да изпълнява длъжностите съветник и провинциален викарий на Андалусия. За трети път е избран за настоятел на манастира „Свети мъченици“ в Гранада.

1588 г.  През юни присъства в Мадрид на първия генерален капитул на босите кармилити. Избран е за първи съветник и за настоятел на манастира в Сеговия, който става генерална къща на Ордена. Следва период, прекаран в Сеговия без пътувания и писателство, но силно наситен с дейности, като управленски дела, строежи, духовно ръководство.

1590 г.  През юни присъства на втория генерален капитул в Мадрид. Започва да изразява несъгласието си с някои мерки, предприети от отеца провинциал Николо Дория срещу отец Грациан и сестрите кармилитки.

1591 г.  Това е годината, в която се освобождава от напрежението, свързано с управлението на Ордена, както и от земния живот. През юни присъства на генералния капитул в Мадрид. Заедно с Анна Исусова се противопоставя на отец Дория, който иска да промени терезианската конституция на Ордена. Вследствие на това е свален от всякакви длъжности и се предвижда да бъде пратен в Мексико, но след настъпилата промяна здравето му се влошава и остава в Испания. В началото на октомври е изпратен като обикновен монах в Ла Пенюела (провинция Хаен). Всички тези пътувания, при които изминава хиляди километри, се правят пеша или на магаре. В края на септември се налага да отиде в Убеда, за да получи лекарска помощ. Мъчително боледуване и душевни страдания. Умира в първия час на 14 декември.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СВЕТЕЦА

А ето как описва Йоан Кръстни един негов съвременник, Елисей на Мъчениците: „Познавах отец Йоан Кръстни, често съм говорил и общувал с него. Беше среден на ръст, със сериозно и достопочтено лице, леко мургав и добродушен на вид, обноските му и начинът му на говорене бяха приветливи, много духовни и от полза за тези, които го слушаха или общуваха с него. И в това беше толкова необикновен и благотворен, че след общуването си с него всички – мъже и жени – бяха одухотворени, изпълнени с набожност и влюбени в добродетелта. Имаше висше познание и усещане за молитвата и отношението с Бога и на всички въпроси, поставени му по тези теми, отговаряше с най-висока мъдрост, оставяйки тези, които са се допитали до него, много удовлетворени и обогатени. Обичаше да се самовглъбява и да говори малко, смееше се рядко и много сдържано. Когато порицаваше в качеството си на настоятел – което се случваше често – правеше това с блага строгост, като увещаваше братолюбиво, и вършеше всичко това с удивително спокойствие и достойнство“.

ПИСМЕНО НАСЛЕДСТВО

Текстове на св. Йоан Кръстни и хронология на създаването им

1551 – 1568 г.  Медина дел Кампо и Саламанка. В ученическите си и студентски години Йоан без съмнение се е упражнявал в писането на проза и поезия, тъй като първите достигнали до нас негови текстове вече свидетелстват за литературна школовка и художествено майсторство.

1572 – 1577 г.  Авила. Поетическите състезания са високо ценени от Тереза Авилска. От този период датират стихотворенията: Влязох, където не знаех. Живея, без в себе си да живея. В дирене на любовен порив.

1577 – 1578 г.  Тъмницата в Толедо. 31 строфи от поемата Духовна песен. Романсите: В началото пребъдваше. В тази безмерна Любов. Невеста, която да Те люби. Да бъде, рече Отец. С такава добра надежда. В такива и други моления. Когато дойдѐ времето. Тогава призова един архангел. Щом настъпи времето. Стихотворението Как добре познавам аз Извора, Що блика и тече и романсът При реките.

1578 – 1582 г.  Андалусия. Духовни напътствия. Предпазни мерки. Напътствия към един монах за постигане на съвършенството. Степени на съвършенството. Планина на съвършенството. Останалите строфи от поемата Духовна песен и малка част от коментара към нея, съставляващи начална част от едноименното съчинение. Поемата Тъмна нощ и малка част от коментара към нея, съставляващи начална част от съчинението Изкачване на планината Кармил.

1582 – 1587 г.  Гранада (място, наричано „писалището на Йоан“). Продължаване и завършване на коментара към поемата Духовна песен (1584 г.), който заедно с нея съставлява едноименното съчинение. Продължаване и написване на коментар към първите две строфи на поемата Тъмна нощ (1581 – 1585 г.), който заедно с нея съставлява незавършеното съчинение Изкачване на планината Кармил. Коментар към първите две строфи на поемата Тъмна нощ (1583 – 1585 г.), който заедно с нея съставлява незавършеното едноименно съчинение. Поемата Жив пламък на любовта и коментар към нея (1584 – 1586 г.), който заедно с нея съставлява едноименното съчинение. Стихотворението Без опора и с Опора. Редактиране и преработка на поемата Духовна песен и на коментара към нея (1585 – 1586 г.). Стихотворенията Самò, овчарчето се измъчва и Заради цялата хубост (1584 – 1586 г.).

1591 г.  Ла Пенюела. Редактиране на коментара към поемата Жив пламък на любовта.

Последователност при четенето на текстовете на св. Йоан Кръстни

Съществуват основно два принципа, според които може да бъде определена последователността, в която да бъдат четени текстовете на светия автор – доктринален и педагогически. Доктриналният се съобразява с вътрешната логика на учението за духовния път и следва различните етапи или аспекти на този път и свързаните с тях начини на живот и молитва. Според този принцип редът е следният: 1. Съчинението Изкачване на планината Кармил (т.е. стихотворението Тъмна нощ и първият коментар към първите му две строфи), поученията, писмата и повечето стихотворения – всички тези текстове засягат предимно аскетичния или активен начин на духовно очистване; 2. Съчинението Тъмната нощ (т.е. едноименното стихотворение и вторият коментар към първите му две строфи), говорещо главно за мистичния или пасивен начин на духовно очистване; 3. Съчинението Духовна песен (т.е. едноименното стихотворение и коментарът към него), стихотворенията Влязох, където не знаех и В дирене на любовен порив, където преобладават наблюдения върху сладостните мистични измерения на съзерцанието и единението; 4. Съчинението Жив пламък на любовта (т.е. едноименното стихотворение и коментарът към него), отнасящо се предимно до сладостта, откривана на върха на единението, и до основанията на тази сладост в предходните етапи на пътя.

Изложената последователност обаче поради понятийното и изразно естество на самите текстове не се основава на прехода от по-просто към по-сложно и от по-известно към по-неизвестно, който нерядко е важен при прочита на текстовете от читател, възнамеряващ тепърва да се запознае с тях. Именно за да се гарантира наличието на този преход, вместо доктриналния се прилага педагогическият принцип, според който редът има следните стъпки: 1. Пролозите на съчиненията Изкачване на планината Кармил, Духовна песен и Жив пламък на любовта; 2. Писмата, романсите и поученията; 3. Съчинението Жив пламък на любовта; 4. Съчинението Духовна песен и всички стихотворения с изключение на романсите и поемата Тъмна нощ; 5. Съчинението Тъмната нощ; 6. Съчинението Изкачване на планината Кармил.

Разбира се, четенето на текстовете на св. Йоан Кръстни не се прави с информативна цел, което означава, че нито за първи прочит е винаги по-подходящ единият от двата реда, нито е достатъчен един-единствен прочит. В зависимост от своя опит, разположение, образование, заложби читателят може да извлече полза както от единия или другия ред, така и от тяхното смесване или дори неспазване, но същевременно е призван да препрочита постоянно текстовете, понеже те имат духовно-практическо послание, което е многопластово и всеобщо.

ДУХОВНА НАУКА

Съдържанието и вътрешната структура на учението на св. Йоан Кръстни произтичат от неговите размишления върху Светото Писание, от всички знания, които е придобил в Саламанка и при прочита на обширна литература, както и от личния му духовен опит, допълнително обогатен от познанието, получено при духовното ръководство на много души. Така в основата на духовното наследство на светеца стоят Писанието, опитът и науката. Опирайки се на тях, Йоан Кръстни е искал преди всичко да начертае и предаде на останалите истинския и единствен духовен път, който води към „единението с Бога“. Най-сбито и схематично това е показано на скицата „Планината Кармил“, която той рисува за кармилитките в Беас, за да представи този път във вид, лесен за запомняне.

Рисунка „Планината Кармил“

Както се вижда в българския превод на скицата, тя се състои главно от три части.

В основата, откъдето започва пътят, са изписани, повечето във вид на стихове, четири групи изречения, или строфи, които предават нормите на истински духовния живот. Именно нормите, а не тяхното изпълнение като главно условие за възлизането нагоре – откъдето и мястото им в ниската част, основата на рисунката. Тези изречения са разделени от три отвесни колони, изобразяващи два вида път: единият, озаглавен „Път на духа на несъвършенството“, е представен от двете крайни колони и е наречен „път“, защото е широк; другият, свързан с духа на съвършенството и озаглавен „Пътека на (или към) планината Кармил“, е представен от средната колона и е наречен „пътека“, защото е „стеснен“, както казва Писанието (Мат. 7:14).

Средната, или централна, част на рисунката представя продължението нагоре на тези пътища. Докато най-долната част представя предимно, тъй да се каже, нормативната основа на изкачването на планината Кармил, тази средна част вече има пряко отношение към действителната практика, т.е. действията – външни или вътрешни – на човека. В рамките на тази част двата крайни пътя на несъвършенството са затворени в най-горния си край, защото по тях човек не може да се изкачи на Планината. Върху десния път на несъвършенството са изписани шестте понятия: земя, притежание, вкусване, знание, утеха и покой, т.е. този път включва земните блага и онова, което те носят на човека, който със своето действие поддържа досега си с тях. До всяко от тези понятия достигат хоризонтални линии, които излизат извън този път на несъвършенството и в края на които стои надписът нито това, който се намира близо до пътеката на съвършенството и означава отричане от земните блага, т.е. ако човек иска да не се намира на този път на несъвършенството, той избягва привързаността към тези блага вътрешно – с чувства и желания, и външно –  с дела. Аналогично е тълкуването на разположения отляво път на несъвършеството (включващ успоредните шест понятия: небе, слава, вкусване, знание, утеха и покой), само че там става дума за небесните блага и поддържания досег с тях, като тяхното отричане е изразено с надписа нито другото, изписан обърнат отгоре надолу вероятно защото се променя гледната точка: на небесните блага не се гледа отдолу, от земята, а отгоре, от небето. Средната пътека на съвършенството, която единствена извежда нагоре до върха на планината, включва шест пъти изписано понятието нищо, което е тъй ключово за учението на св. Йоан Кръстни и което в случая съответства на двете поредици от успоредни шест понятия в двата пътя на несъвършенството, като изразява отказа на душата, възлизаща до върха, от всичко земно и небесно. И накрая едно важно уточнение: неслучайно св. Йоан Кръстни назовава двата крайни пътя „Път на духа на несъвършенството“ – за него несъвършенството е по-лека форма на неправедност не само от смъртния, но и от простителния грях, т.е. начертаната схема на успешното или неуспешно изкачване на планината Кармил има предвид единствено душите, които не се намират в състояние на грях.

Горната овална част на рисунката изобразява планината Кармил, където надписите като цяло говорят ясно сами за себе си. Изброени са плодовете или добродетелите, придобивани при изкачването на Планината: мир, вкусване, радост, наслада, мъдрост, правда, крепкост, любов и набожност, като тук става дума за вкусване, което е съвсем различно от споменатото в двата пътя на несъвършенството, понеже тук то е влято свръхестествено, докато несъвършеното вкусване е плод предимно на човешкото усилие. Измежду тези девет реалности се откроява мъдростта, по-точно премъдростта, която се намира на самия връх и символизира уподобяването на богоединената душа с Божията премъдрост. И накрая, прави впечатление, че на Планината нищото не изгубва ни най-малко смисъла си (срв.: нищо не ми носи слава; нищо не ме измъчва; и дори на планината нищо), но същевременно се появява всичко, притежанието на всичко (срв.: неволно притежавам всичко), което отсъства от пътя към Планината.

Сега бихме могли да се върнем към изреченията в ниската част на скицата. Ето първите осем от тях:

(1) За да стигнеш дотам да вкусиш всичко,

(2) не искай да имаш вкус към нищо.

(3) За да стигнеш дотам да узнаеш всичко,

(4) не искай да узнаеш каквото и да било за нищо.

(5) За да стигнеш дотам да притежаваш всичко,

(6) не искай да притежаваш каквото и да било в нищо.

(7) За да стигнеш дотам да бъдеш всичко,

(8) не искай да бъдеш каквото и да било в нищо.

В рисунката тази част (стихове 1-8) е озаглавена в печатния ѝ вариант: Способ за придържане към всичко. Осемте стиха образуват четири двустишия, понеже разглеждат четири неща, засягащи всеки човек и в частност човека на духа: вкусване (ст. 1-2), знание (ст. 3-4), притежание (ст. 5-6), битие (ст. 7-8). Всяко от четирите съответства на определен начин на съществуване на човешките способности в тяхното отношение с Бога и със сътворения свят. Вкусването е начин на съществуване на влечението, т. е. на въжделението и особено на волята: когато влечението достигне своя предмет, то може да го вкуси. Знанието е присъщо на познавателната способност, в частност на ума: когато умът постигне своя предмет, той го узнава. Притежанието е свойствено на влечението, в частност на волята, но също и на паметовата способност, т. е. паметта, която държи в себе си запаметените представи, понятия и богосподеляния. Битието има отношение предимно към волята, която по природа се стреми да постигне някакво битие, т. е. някаква ценност, понеже всяко битие, ще рече всяка същност, особеност, дейност, наличност, доколкото съществува, представлява по-голямо или по-малко благо, т. е. някаква ценност.

Всеки от начините на съществуване е едновременно предмет на дължимо неискане (срв. не искай да имаш вкус, да узнаеш, да притежаваш, да бъдеш) спрямо всичко сетивно и духовно (нищо) и дължима цел (за да стигнеш) спрямо Бога на бъдещото лицезрение (всичко), т. е. всеки от начините е подчинен на волята – а това отразява активния характер на очистването. Освен това всеки от начините върви към целта си постепенно (стигнеш дотам), обвързан е с напредването по духовния път. И накрая, налице е ясно разграничение между двата предмета на всеки от четирите начина на съществуване: настоящия предмет – всичко сетивно и духовно, изразено с местоимението нищо, и бъдещия (или достижимия) предмет – Бога, изразен с местоимението всичко (изписвано нарочно с малка буква, както е в оригинала, понеже обозначава притежанието на Бога в пределно общото тъмно съзерцание, включващо в себе си цялото земно и небесно Творение). Спрямо настоящия предмет отношението на способностите следва да бъде пределно отрицателно (не искай... нищо); спрямо достижимия предмет отношението е не положително, а – целенасочено (за да стигнеш дотам да…).

Следващите осем стиха в печатния вариант на скицата са озаглавени Способ за достигане до всичко:

(9) За да стигнеш до това, което не вкусваш,

(10) трябва да минеш през там, дето не вкусваш.

(11) За да стигнеш до това, което не знаеш,

(12) трябва да минеш през там, дето не знаеш.

(13) За да стигнеш до това, което не притежаваш,

(14) трябва да минеш през там, дето не притежаваш.

(15) За да стигнеш до това, което не си,

(16) трябва да минеш през там, дето не си.

Състои се пак от четири двустишия, които сякаш говорят за същото, само че акцентите са показателно променени. Разликите спрямо първите осем стиха най-общо се свеждат до следните: 1. Пряка цел е не постигането на някакъв начин на съществуване (срв. там: за да стигнеш дотам да...), а – постигането на самото Божество (срв. тук: за да стигнеш до това...). 2. Дължимото отношение на способностите не е резултат от действието на волята (срв. там: не искай...), а е представено като необходимост (срв. тук: трябва...). 3. Дължимото отношение на способностите не е ориентирано спрямо някакъв настоящ предмет (срв. там: нищо), а е чисто отрицателно разположено в междинното пространство на пътя (срв. тук: през там, дето не вкусваш, не знаеш, не притежаваш, не си). И трите разлики предполагат, че от волята се иска не да полага усилия за постигането на някакъв начин на съществуване спрямо някакъв предмет, а да приеме необходимостта от отрицателното и пасивно отношение към света във вярата.

Следващите осем стиха в съчинението Изкачване на планината Кармил и в печатния вариант на скицата са озаглавени: Способ за невъзпрепятстване на всичко:

(17) Когато се задържаш при нещо,

(18) преставаш да си устремен към всичко.

(19) Понеже, за да стигнеш изцяло до всичко,

(20) трябва да се отречеш изцяло във всичко.

(21) И когато стигнеш дотам да имаш това изцяло,

(22) трябва да го имаш, без нищо да искаш.

(23) Понеже, ако искаш да имаш нещо във всичко,

(24) нямаш съкровище в Бога чисто.

Тук става дума за напътствия, вероятно отправени към вече пасивната душа, която не бива да възпрепятства Божието действие в себе си, за да може да постигне чистото съзерцание. Строфата се състои от две четиристишия, засягащи съответно тежнението към Бога и притежанието на Бога.

И накрая, като четвърта група изречения в рисунката фигурират:

В тази голота духовната душа намира своя отдих и покой, понеже, не желаейки нищо, нищо не я уморява нагоре и нищо не я притиска надолу, тъй като пребивава в центъра на своето смирение.

Тези думи нямат формата на стихове и в печатния вариант са озаглавени: Признак за притежанието на всичко. Има се предвид състоянието на душата, която е извървяла пътя до Бога.

Деления на аскетичното и мистично очистване

Както беше казано, скицата „Планината Кармил“ начертава и изобразява единствения път, по който душата може да се изкачи до върха на планината Кармил. Традицията поделя този път на три: очистване, просветление и единение. Всичко това с подчертан акцент върху очистването, който се наблюдава и на скицата, е разгледано подробно от св. Йоан Кръстни в двете му произведения Изкачване на планината Кармил и Тъмната нощ. Двата текста са замислени и осъществени като духовно ръководство и упражнение, което следва да преведе християнина, поел свободно и благодатно по духовния път към съвършенството, през различните етапи на т. нар. обикновено или закономерно очистване на душата, което се противополага на необикновеното или незакономерно очистване (вършено чудодейно от Бог без следване на обичайната последователност на етапите) и в което методологично се различават една първа фаза или страна, наречена активно очистване или активна нощ на душата, при която човешката душа е главната действаща или съдействаща на Бога причина, и една втора фаза – пасивно очистване или пасивна нощ на душата, при която душата не следва да има собствено действие, а претърпява свободно Божието действие в себе си и едва в края на която се постига пълното ѝ очистване, съвпадащо със земното изпълнение на пътя на просветлението и единението и с духовния годеж и духовната венчавка на душата с Христос.

Първата фаза е разгледана в Изкачване на планината Кармил, където вниманието се спира систематично на частите и способностите на душата, подлежащи на очистване; на съдържанията, от които трябва да бъдат очистени; на вредите и затрудненията, възникващи при тяхното неочистване; на ползите за душата, постигнала съответния етап на очистване. По-конкретно, относно очистваните душевни части, способности и съдържания, чиято подредба задава цялостния най-общ строеж на Изкачването, активното очистване като първа фаза се поделя на четири етапа.

При първия етап, активната нощ на сетивата (т. е. на сетивната част на душата), в която се намират начинаещите, волята следва да очисти тази част на душата и нейната чувствена способност, влечението, от всички негови действия, наричани също влечения, чийто обект може да бъде само сетивен, като същевременно породи стремеж към ограничаване или пренасочване към духовното съдържание на действията в друга способност на сетивната част – външните сетива (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание), понеже цел на този етап е душата да се освободи от всяка привързаност към сетивното и да насочи копнежа си само към духовното.

След първия етап душата навлиза в активната нощ на духа (т. е. на духовната част на душата), проследена в следващите три етапа.

На втория етап, активната нощ на ума, начинаещите започват да стават напреднали, преминавайки от молитва на размишлението към молитва на съзерцанието, като парадоксална за начинаещия цел е човек да се освободи и от преследвания преди копнеж по духовното, щом в земния живот то най-често присъства в човека отчетливо, ограничено и напълно различно от пълната тъма на Божия безкрай, а и всеки активен копнеж, чийто обект по необходимост е нещо различно от пределната неотчетливост на самия Бог, може да произлиза само от привързаното его на копнеещия. На въпросния втори етап очистването, извършвано този път и от волята, и под особеното благодатно въздействие на богословската добродетел на вярата, преминава от сетивната към духовната част на душата и по-точно към нейната познавателна способност – ума или интелекта, едновременно заслепяван или затъмняван в природната си светлина и просветляван свръхприродно от светлината на вярата – но тъй като дейността на ума зависи от възприятията в сетивата, а и очистването на духовната част винаги означава допълнително очистване и на сетивната част, волята трябва да очисти най-напред външните сетива от свръхприродните им възприятия, после вътрешното сетиво (т.е. въображението) – от природните и от свръхприродните му възприятия (наричани представни видения), и едва след това волята очиства самия ум от всичките му отчетливи свръхприродни възприятия, които биват четири вида: духовни, или умствени, видения; откровения, поделяни на умствени познания за чистите истини на Твореца и тварите и същински откровения за тайните на вярата; вътрешни слова; духовни усещания.

На третия етап, активната нощ на паметта, волята очиства паметта под въздействие на богословската надежда, целяща да установи в тази втора способност на духовната част само помненето на Бога, отхвърляйки всички други спомени, каквито са, от една страна, природните и свръхприродните представни познания, произлизащи от съответните възприятия на вътрешното сетиво (въображението), и от друга страна, духовните познания, произлизащи от умствените познания на интелекта за чистите истини на тварите.

И накрая, при четвъртия етап, активната нощ на волята, след като е очистила всяка друга способност от всичко онова, към което са насочени собствените ѝ чувства и намерения, висшата способност на душата – волята, облагодатена по особен начин от богословската любов, следва да се очисти и от самите си активни чувства, и от техните безредни предразположения, попадащи и едните, и другите под четирите установени от традицията категории страсти на душата: радост, надежда, болка и страх, като в случая е валиден принципът, че очистването на една от страстите е очистване и на останалите.

Докато при първата фаза на активното очистване душата трябва да действа и да се предразполага, за да се покорява на Божията педагогика заради активното си опразване за чистото и несмесено вливане на духовното благо, то при втората фаза, пасивното очистване, душата следва да умее свободно и пасивно да приема тези вливания, независимо че въпреки известни периоди на утеха и дълбока сладост те ѝ носят, макар и с намаляваща накрая честота и величина, едно унищожително, понякога страховито мъчение поради нейната слабост в допира ѝ с т. нар. тягостно духовно благо, призвано да я опразни и умъртви за Бога в горнилото на вътрешния огън и в преизобилието на освещаващата благодат. Ето защо пасивното очистване, което е тема на съчинението Тъмната нощ, изисква по-различен подход от страна на св. Йоан Кръстни и затова словото му на духовен ръководител предимно учи душата не какво да прави, а какво се случва в нея и я упражнява да изстрадва болката и да вкусва сладостта, без да избягва първата или търси втората, т. е. без да пречи на богоотреденото им въздействие. Втората фаза на пасивното очистване се поделя само на два етапа с оглед на двете части на душата.

Първият етап, пасивната нощ на сетивата, представлява поредното, ала не последно задълбочаване на очистващото опразване на сетивната част: повече от всякога на този етап душата съзнава подвластните си на седемте главни порока несъвършенства, но трябва ясно да проумее, че ги има поради дълбоко вкоренената си предразположеност към сладостния вкус на сетивното, и така окончателно да се съгласи и остави да напусне размишлението и да премине много по-радикално към съзерцанието, отколкото на втория етап от активното очистване.

Втори етап на пасивното очистване е пасивната нощ на духа. Използвайки стародавно установената мистична реалност на вътрешния огън на Божията любов, св. Йоан Кръстни отчита и упражнява у съзерцателя различните огнени въздействия на разгаряне на волята, озаряване на ума и опомняне на паметта за Бога, като разполага екстазните състояния на прага на тази нощ, а в нея поставя всепроникващото очистване от несъвършените предразположения, вкоренени в духа на вехтия човек, и от всички несъвършени действия не само на трите духовни способности – ум, памет и воля, но и на сетивата, понеже дълбокият порок, предразполагащ към всички безредни чувствени влечения и сетивни възприятия, се намира в духа на човека. Повече от всеки предишен етап на духовния път подобно очистване от всякакви отчетливи съдържания – били те природни или свръхприродни – се изразява в оголването на волята сред сухотите на лишението от всяко благо, различно от дадения на богоединените безкраен Бог, в затъмняването на ума за всяко познание, различно от тъмно съзерцавания в този живот Бог, и в опразването на паметта от всеки спомен, различен от помнения Бог. Изпитваните поради това мъки, трудове, утеснения, болезнени копнежи по Бога бележат все по-ярките накрая моменти на услада и храбра богоустременост във волята и на просветление и богопознание в ума – и всичко това извършвано под действие на вярата, надеждата и любовта, предпазващи от тримата врагове: съответно дявола, света и плътта.

 

ПО : СВ. ЙОАН КРЪСТНИ, ПОЕЗИЯ. ПОУЧЕНИЯ. ПИСМА, СОФИЯ, 2017, 9-20; СВ. ЙОАН КРЪСТНИ, ИЗКАЧВАНЕ НА ПЛАНИНАТА КАРМИЛ, СОФИЯ, 2011, 20-26, 115-117; LUCIEN-MARIE DE SAINT-JOSEPH, "JEAN DE LA CROIX", DICTIONNAIRE DE SPIRITUALITÉ ASCÉTIQUE ET MYSTIQUE, TOME 8, PARIS, 1974, 427.