Кармилски орден в България

Духовното четене е един от стълбовете на съзерцателния живот. Без редовно духовно четене ще напредваме мъчно по пътя към Бога. Всяко нехайство в тази област получава веднага възмездие. Става по-трудно да живеем в Божието присъствие и молитвата се изпълва с разсейвания.

Исус Христос е живата Книга. Всичко, което трябва да знаем за своя духовен път, ще го намерим в Христа, понеже Той е вечното Слово. Той е нашият първи и главен Учител. Ето защо трябва да смятаме Библията, и особено Новия Завет, за най-важното наше ръководство.

Трябва да избираме с най-голямо старание книгите, които възнамеряваме да четем. Нужно е да се молим да намерим подходящата книга в подходящото време. Евентуално бихме могли да потърсим съвет от изповедника си или духовния си ръководител. Брат или сестра също могат да ни дадат някое полезно сведение. Опитът ни учи, че е добре да имаме под ръка повече от една книга – две или дори три, и да четем ту една, ту друга от тях, според вътрешното ни разположение.

Добре е да се връщаме често към нашите големи светци на Кармила. И не бива да си мислим, че сме приключили с тях, защото в миналото вече сме прочели произведенията им. Те трябва да останат наш извор на вдъхновение за цял живот.

Честото четене на светците и на житията им ще ни бъде могъщ стимул по нашия път към светостта. Имаме нужда от конкретни примери не за да им подражаваме във всичко, а за да се оставим да бъдем „заразени“ от ревностния им копнеж и вътрешен пламък. Да четем житие на светец, е особено препоръчително, когато сме уморени или пък имаме много време за духовно четене.

Да четем от време на време богословски книги, е много обогатяващо. Да проникнем в дълбините на вярата и да открием нови съкровища, предизвиква от само себе си възхвала и благодарение. Добре е да избираме предимно автори, които живеят това, на което учат, и чието богословие не се ограничава до абстрактна умозрителност. Трябва да можем да намерим в тях също и с какво да разбираме и да направляваме своя конкретен живот.

Четенето и разучаването на папските енциклики и други църковни документи ще ни помогне да не правим своето странстване на тази земя като самотни пътници, но като членове на Църквата, смятана за Mater et Magistra, „Майка и Учителка“. Знаем, че слушаме Христа, когато слушаме Учителната власт на Църквата.

Нека се стремим към духовното четиво като към писмо, което Бог ни изпраща, за да ни даде да познаем Неговата воля.

Започваме духовното си четене с кратко призоваване на Светия Дух или на Дева Мария. Четем с отворено и смирено сърце, с чисто намерение, за да се научим по-добре да познаваме Бога, по-добре да познаваме и изпълняваме Неговата воля. Не четем от любопитство, нито за да насъберем знания и така да впечатляваме другите.

Не бива да се задоволяваме с бърз и повърхностен прочит, но четем бавно и спокойно, оставяме на текста необходимото време, за да просветли разума ни. Спираме се за малко, когато срещнем нещо, което ни впечатлява особено. Правим си малки паузи, за да усвоим в себе си това, което сме прочели. Несъмнено би било добре да си препишем онова, което ни изглежда важно и което държим да си запазим. В края на четенето благодарим на Бога и се опитваме да внесем в живота си това, което сме прочели и научили.

Разгледаното дотук духовно четене има за обект текстове както от Светото Писание, така и от Преданието на Църквата. В рамките на духовното четене обаче съществува по-дълбок начин на четене, наречен lectio divina, т.е. четене на Божието слово, на което са посветени следващите редове.

Да бъде Слово, е неразделна част от Божието битие. В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото (Йоан 1:1). Словото на Бога е Самият Бог. Да излиза от Себе Си, е част от Неговото битие. Неговото Слово е възлюбеният Му Син, живот от собствения Му живот. В това Слово ние бяхме сътворени, понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята (Кол. 1:16). Бог ни отправя лично Своето Слово, когато ни призовава към съществуване (срв. Рим. 4:17). Ние съществуваме, понеже Бог произнася безспир нашето име и така казва кои сме.

Тъй като Бог поема инициативата и започва диалога, първият ни дълг е да слушаме. Това слушане няма в себе си нищо абстрактно, но напротив, то е много конкретно. Сам Бог впрочем говореше по конкретен начин, на езика на човеците. Неговите думи бяха съхранени, те са ни винаги достъпни и пребъдват между нас в Библията. Като християни знаем, че цялата Библия не е друго освен обяснение и онагледяване на единственото Слово на Бога – Неговия Син, Христос. Той е, Когото срещаме на всяка страница.  

Библията, значи, не е книга като останалите книги, една от много други. Не може Библията да се сравнява с други книги, изтъквайки, че е по-добра, по-мъдра и по-истинна. Библията е от съвсем друго естество. Всички останали книги ни предават човешки думи, Библията ни предава Словото Божие.

Християнската традиция винаги е четяла Библията едновременно на три равнища. Казаното по повод на Израил може да бъде приложено към Църквата и лично към всеки от нас. Словото засяга самите нас, нашата участ, живота ни. Откриваме все по-ясно, че пътят, изминат от Бога с избрания народ, е и наш път. Докато Библията осветлява историята на Израил и излага плана на Бога за Неговия народ, тя същевременно осветлява собствената ни история. Библейското откровение става лично откровение.

Може би недоумяваме защо в Стария Завет четем истории за войни и насилие. С пълно основание смятаме, че срещаният там морал не отговаря изобщо на онова, на което ни учи Исус в Евангелието. Тогава нека помислим, че Библията е разказ за историята на Спасението, а не е трактат за битието на Бога и на човека. Библията разказва как Бог откровява постепенно истината за Себе Си и за човека. Тя не казва всичко наведнъж. На едно дете не се казва същото като на един възрастен човек, както и от него не се изисква същото. Като добър педагог Бог среща човека там, където той се намира, и застава на неговото ниво. С безкрайно търпение Той му помага, тъй че оттам стъпка по стъпка човекът да се издигне на по-високо ниво.

Ще намираме може би за трудно да открием някакво единство между многобройните книги на Библията. Нека тогава помислим, че според Катехизиса „Христос е единственото Слово на Свещеното Писание“. Цялата библейска история е насочена към Христа и се разгръща в Него. Той е движещата сила, която отключва и направлява развитието, и същевременно Той е неговата цел. Той е Господ на пророците и в Него се изпълват пророчествата. В Него Светото Писание намира единството си, защото цялото Писание говори за Него. Той е единственият тълкувател на Писанието. Затова трябва винаги да търсим Христа, когато четем Библията.

Можем да четем Библията по различни начини. Нашият прочит на Библията ще се променя според различните етапи на живота ни. Докато отношението ни с Бога се задълбочава и засилва, нашият досег със Словото също ще се изменя. Не слушаме приятеля си така, както слушаме непознат човек.

Божието слово е записано в Библията, за да можем в това слово да срещнем по всяко време живото Слово. Има начин на четене, при който срещаме Бог в трето лице, като един Той. Четем текст, който говори за Него. Но също има начин на четене, при който Бог става наш събеседник, един Ти. Бог говори направо на теб и ти Го слушаш и Му отговаряш.

Ако никога не сме чели цялата Библия, препоръчително е да започнем нейното четене от начало до край в една lectio continua (продължително четене), приложима и за библейските книги поотделно. Тъй като Божието откровение е исторически процес и историята на спасението е тясно свързана с тази на Израил, важно е да се запознаем с историческото развитие и да видим как Божият план постепенно се осъществява и възлиза към „пълнотата на времената“ (Еф. 1:10) – завръщането на Исус Христос в света. Можем да подчертаваме някои текстове, които съдържат по-особено послание за нас и към които обичаме да се връщаме. Този метод има предимството да открива пред погледа ни подчертаните текстове веднага щом отворим Библията. Така се актуализира благодатта, получена, когато за първи път сме открили и подчертали тези текстове.

Ако все още не се чувстваме много сигурни в целия текст на Библията, определено е за предпочитане да започнем да четем Новия Завет от начало до край.

Четейки последователно Библията в нейната цялост или някоя нейна книга, ще можем всеки ден да правим кратко четене с размишление, което ще бъде една lectio divina в тесен смисъл. В случая, както отбелязва Догматичната конституция за Божeственото откровение (Dei Verbum), „четенето на Свещеното Писание трябва да бъде съпроводено от молитвата, за да се установи диалогът между Бог и човек“. В монашеската традиция често се е използвал терминът ruminatio, преживяне. Ние преживяме словото, размишляваме го, повтаряме го безспир.

Може също да се избере активна форма на lectio divina: да напишем кратко размишление, за предпочитане във вид на молитва, изхождайки от библейски текст, за предпочитане от Новия Завет. Опасността при библейските текстове е с времето поради постоянното им четене и слушане накрая да не ни говорят нищо. Пишейки, ние сме принудени да се потопим в текста. Ако нямаме никакво вдъхновение, нека си кажем направо, че Библията е направена от обещания и насърчения. След всеки пасаж нека се запитаме: този текст какво има да ми каже? С други думи: 1. Какво иска Бог от мен (насърчение)? 2. Какво ми обещава (обещание)? Двете неща – насърчението и обещанието – съставляват впрочем едно цяло. Обещанията на Бога ни дават силата да изпълняваме волята Му, а Неговите насърчения нямат друга цел освен да ни отворят за обещанията Му. Християнският живот е винаги едновременно дар за приемане и задача за изпълнение.

Lectio divina е превъзходно въведение в безмълвната молитва. Да се подготвим за молитвено размишление, четейки няколко боговдъхновени слова, взети от Светото Писание, е добро средство да намерим покой след работа. Същевременно това ни дава нещо за „преживяне“ по време на размишлението.

Lectio divina в този тесен смисъл не е, разбира се, единственият начин да четем Библията. Както казахме, имаме също нужда от продължително четене, което да позволи да разположим текстовете в техния контекст и да се запознаем с всичко, което те съдържат. Напълно е възможно да практикуваме последователно различни начини на четене.

Трябва да избягваме да четем Библията, изхождайки единствено от своите субективни потребности. Да изберем библейски текст, за който мислим, че отговаря на временна потребност, не е лошо, ако го правим от време на време, но това не бива да се превръща в общо правило. Да избираме текстовете според собствения си вкус, означава да сведем Библията до това да бъде само книга, която дава отговори на нашите въпроси. Тогава търсим това, което искаме да намерим. Но Библията иска да ни каже повече, да събуди в нас нови въпроси или да отговори на въпроси, за които никога не сме мислили. Библията в своята цялост е Слово Божие. Трябва да оставим на Бога своевременната възможност да ни каже всичко, което има да ни казва.

За едно по-многообразно четене имаме възможност да ползваме някой от съществуващите лекционари, например лекционарът на Църквата за всекидневната литургия. Там ще намерим най-важните текстове на Библията, разположени в литургичния им контекст. Ако вече сме запознати с Библията, можем, след като помолим Светия Дух или Мария да ни просветли, да си изберем някоя библейска книга за продължително всекидневно четене.

Ако в продължение на повече време четем предимно Стария Завет, ще бъде добре, за да си запазим досега с Новия Завет, след четенето на Стария Завет да прочетем кратък пасаж от Новия. Така погледът ни върху Стария Завет ще бъде постоянно осветляван от личността на Исус Христос.

Вследствие на един естествен и здравомислен развой се появяват малко по малко предпочитания към някои текстове. Колкото повече се задълбочава животът ни с Бога, толкова по-ясно ще се очертава личното ни призвание и мисия. Очевидно е, че някои библейски текстове ще отговарят по-добре на личния ни път. Ще обичаме да се връщаме към тези текстове, откривайки ги всеки път в нова светлина.

Каквито и да бъдат способите и времето на нашето четене, най-важното е всякога и навсякъде да срещаме Исус Христос.

Ако четем Библията в Духа, Който я е диктувал, ще ни се случва често някои думи да се осветляват изведнъж. „Божието Слово е песен в нощта“ (carmen in nocte), казва св. Григорий Велики (540 – 604).

Наш дълг е да направим така, че животът ни да бъде все повече едно огледало, отразяващо Божието слово, тъй че то да стане конкретна и живяна реалност. Такава беше Мария: прозрачно огледало, в което Проповедта на планината, Блаженствата и дори цялото Писание ставаха жива реалност. Ние притежаваме способността да даваме живот на Писанието. Подобно на Мария ние имаме възможност да предоставим тяло, за да може Словото да стане плът.

Когато се говори за lectio divina, Преданието (Ориген, Йоан Касиан) отпраща често към Книга Откровение (10:9): И отидох при ангела и му рекох: „Дай ми книжката“. Той ми отвърна: „Вземи и я изяж“. Не бива само да четем и да слушаме Божието Слово, трябва и да го ядем, да го поглъщаме.

Но не е достатъчно само да ядем, трябва и да храносмиламе това, което сме изяли. Затова трябва да направим така, че да храносмелим Словото. Невинаги един библейски текст се оставя веднага да бъде погълнат и храносмелен, но можем да живеем известно време с едно слово от Библията, да го оставим да намери отзвук в живота ни, във всичко, което правим и изживяваме. Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми (Пс. 118:105).

„Този, който притежава наистина Божието слово, може да чуе и неговото мълчание“, пише Игнатий Антиохийски. Ако живеем в съкровено общение с Божието Слово, ще можем да слушаме и мълчанието му. Четенето на Светото Писание ни води лесно към съзерцанието. Понякога думите ни потапят в океан от мълчание. Бог е по-голям от това, което човешкият език може да изрази. В мълчанието думите достигат до безкрая на Бога. Може да има моменти, когато Словото (и словото) ни казва, както на Мария Магдалина: Не се допирай до Мене (Йоан 20:17), откажи се, потопи се в необятността на Бога.

В прочутата молитва на св. Елисавета на Пресветата Троица срещаме и словото, и мълчанието, и слушането на Божието Слово, и потапянето в Неговото мълчание. Тя пише: „О, вечно Слово, Дума на моя Бог, искам да прекарам живота си, слушайки Те, искам да стана изцяло възприемчива за учението Ти, за да науча всичко от Тебе“. Но пише също: „О, мое Всичко, мое Блаженство, безкрайно Усамотение, Необятност, в която се изгубвам, аз се предавам на Тебе като пленница, погреби се в мене, та и аз да се погреба в Тебе“.

ПО : ВИЛФРИД СТИНИСЕН, СКРИТИ В ЛЮБОВТА. РЪКОВОДСТВО ЗА КАРМИЛСКИ ЖИВОТ, СОФИЯ, 2022, 71-79