Кармилски орден в България

Нека мислим често за основния принцип, откриван у нашата майка св. Тереза: „Удобства и молитва не са съвместими“. Да търсим себе си в обикновения ежедневен живот и да живеем в ритъма на дребните си маловажни желания, не означава да търсим сериозно Бога в молитвата. Нужно е да поддържаме в себе си светия копнеж да бъдем освободени от себе си и да „отделим място за Бога“ (dar lugar a Dios), както се изразява св. Йоан Кръстни. Един такъв копнеж не може да не ни подтикне да обичаме самоотричането: умирайки така за себе си, ние оставяме на Бога цялата свобода да живее и да действа в нас. Затова нека отдаваме по-голямо значение на самоумъртвленията, неразривно свързани с живота и поставени от Бог на пътя ни, отколкото на онова, което сме склонни сами да изберем. Това, което Бог решава за нас, извършва най-често едно по-дълбоко себеоткъсване, отколкото онова, което сами сме избрали.

Ако наистина обичаме нашия Господ, дори ще искаме да правим повече и ще се чувстваме склонни да избираме трудното пред лесното. Същевременно обаче не бива да забравяме предупреждението на нашия отец св. Йоан Кръстни: това трябва да се прави ordenada y discretamente, т.е. „целенасочено“, тъй че да води към по-голяма любов, и „разсъдливо“. Изборът на по-трудното не трябва никога да става системен и самоцелен.

Не бива да търсим извънредни умъртвления и покаятелни дела, иначе бихме рискували да извлечем от тях горделивост и да се смятаме за по-добри от другите. Нека изберем скромни и скришни действия, които не подхранват желанието – поддържано може би тайно и полусъзнателно – да бъдем по-специални и забележителни.

Нека се радваме при мисълта, че можем да спасяваме души със своето покаятелно дело и умъртвление. Всяко малко умъртвление представлява нещо за другите и дори за цялата Църква. Ние сме призвани да сътрудничим на Исус при изкуплението на света. Това, което Църквата казва за Мария, а именно, че е coredemptrix, „съизкупителка“, важи също и за нас. Наистина високо призвание!

Нека гледаме нашето самоотричане да бъде винаги водено и вдъхновявано от любовта. Само тя дава стойност на умъртвлението. Да изберем Исус по радикален начин, означава да оставим всичко останало. Както казва нашата майка св. Тереза във връзка с откъсването от тварите: „Твърдя, че тези, които се отдалечават от родния си край – стига това да им е от полза – правят добре, понеже вярвам, че важно е не самото телесно отдалечаване, а това душата да се съедини решително с добрия Исус, нашия Господ, тъй че, намирайки в Него всичко, да забрави всичко останало“.

Умъртвлението трябва да бъде приложено върху всички наши сетива, преди всичко очите, ушите и езика. Трябва да обуздаваме любопитството си, да не търсим постоянно новости и новини, да бъдем дълбоко убедени, че всичко, което не води към Бога, принадлежи на „суетата на света“. Трябва да бъдем правдиви във всичко, което казваме, да не прибавяме нищо, за да правим думите си по-интересни или по-забавни, да не клеветим отсъстващи хора, но да бъдем изпълнени с тактичност и внимание. Нека не забравяме, че езикът е свят на неправдата (Як. 3:6) и следователно има нужда от особена дисциплина.

Ако добием навика винаги да се отказваме от своята воля, ще намираме в това все по-дълбока радост, радост, не егоистична, но приличаща все повече на самата радост на Бога – радостта да дава. Колкото повече живеем като Бог, Който никога не мисли за Себе Си, толкова повече участваме в Неговото блаженство. В крайна сметка самоотричането ще стигне дотам вече да не бъде борба, водена по наша собствена инициатива: както казва св. Тереза, „Господ простира ръката Си, за да ни защити от всички демони и от целия свят“.

Но най-важното от всичко – нещо, което не бива никога да забравяме – е, че усилията не служат за нищо, ако нямаме упование в Бога. Нека се поучим от нашата майка св. Тереза, която дълги години се мъчеше безуспешно да се предаде изцяло на Бога, защото се доверяваше прекалено много на собствените си сили. Тя пише в своята автобиография: „Молех Господа да ми помогне, ала доколкото мога да преценя, вината си беше моя, защото вместо да възлагам цялото си упование на Него, аз се доверявах на себе си. Търсех решение, предприемах какво ли не, ала явно не съм разбирала, че нищо не може да ни помогне, ако не загубим всякакво доверие в себе си и не се уповаваме изцяло на Бога“.

ПО : ВИЛФРИД СТИНИСЕН, СКРИТИ В ЛЮБОВТА. РЪКОВОДСТВО ЗА КАРМИЛСКИ ЖИВОТ, СОФИЯ, 2022, 115-117