Кармилски орден в България

Йосиф е винаги редом до Мария по време на детството и младостта на Исус, но не е равен на Мария, не е свързван с първото чудо на Божия Син, нито със смъртта Му на кръста. Нещо повече, ако Мария е втората Ева, той не може да бъде разглеждан като втория Адам, който Писанието отъждествява с Христос. И все пак, изразите, използвани от Втория Ватикански събор относно светците, важат с особена сила за Йосиф: „Достоверният култ към светците се състои не толкова в многообразието на външните действия, колкото в интензивността на нашата действена любов, чрез която за наше върховно благо и това на Църквата ние търсим ‘пример в живота на светците, участие в общението с тях, помощ в тяхното застъпничество’“ (Lumen gentium, 51).

Въпреки неравенството между земните родители на Исус, в Терезианския Кармил любовта към Мария, Майка и Царица, е неразделна от любовта към съпруга ѝ св. Йосиф. Отец повери и на него, мъж праведен (Мат. 1:19), съхранението на тайната на Въплъщението на Своя Син Исус Христос. По примера на св. Тереза в лицето на св. Йосиф ние намираме образец за живот в смирено обожание и молитвено общение с Исус, намираме учител в молитвата и мълчанието. Покровител на вътрешния живот, той е пример за вяра и „за постоянно внимание към Бога и Неговите знаци, за отдаденост на Неговия план“ (думи на папа Франциск). Като целомъдрен и верен съпруг той е образец за грижовен към семейството си баща и за отговорен труженик, чийто труд е „израз на любов“. В общение с Църквата и с Кармилския орден, който го почита като свой „всеотдаен Закрилник“, ние намираме в лицето на св. Йосиф несравним закрилник, на когото можем да поверим ежедневните си надежди, мъки и трудности, понеже, по думите на Павел VI: „Св. Йосиф е доказателство за това, че за да бъдем добри и истински последователи на Христа, не са нужни ‘велики дела’, но се искат само добродетели общодостъпни, човешки, обикновени, но също истински и автентични“.

Нашата майка св. Тереза пише за св. Йосиф в Книга за моя живот: „Аз си избрах за застъпник и господар преславния св. Йосиф и много често се обръщах за помощ към него. Съвсем ясно осъзнах с каква готовност този мой баща и господар ме спаси от тази неволя, както и от други, още по-големи, при които можех да погубя честта и дори душата си. Той ме избави много по-успешно, отколкото заслужаваха несъвършените ми молитви. Не помня досега да съм се обръщала за нещо към св. Йосиф и той да не е откликвал. Удивителни са големите милости, които ми стори Бог чрез този преблажен светец, и опасностите, от които ме избави – както телесни, така и душевни. И ако на другите светци Господ е възложил да помагат при точно определени нужди, опитът ми показа, че този преславен светец помага за всичко и че Господ иска да знаем, че както го е слушал на земята – тъй като го е наричал Свой баща, и като Негов баща хранител Йосиф е могъл да Му заповядва, така и на небето изпълнява всичко, за което той Го помоли. В това са се уверявали на дело и други хора, които съветвах да се обърнат към него за помощ, а също и мнозина, които са му се посветили отскоро и сега се уверяват от собствения си живот, че това е самата истина“ (6, 6). По този повод св. Йоан Павел II отбелязва: „Проявите на мълчание, които съпровождат всичко, отнасящо се до личността на Йосиф, се простират и до работата му на дърводелец в къщата му в Назарет. Мълчанието всъщност е онова, което по забележителен начин разкрива вътрешната природа на тази личност. Евангелията повествуват единствено за това, което Йосиф ‘е сторил’, но същевременно позволяват в ‘сторените неща’, обвити в мълчание, да се долови състоянието му на висша съзерцателност. Йосиф в известен смисъл съжителства ежедневно със ‘скритата отвека’ тайна, която се е вселила под покрива му. Така например се обяснява защо св. Тереза Исусова, забележителната обновителка на съзерцателния Кармил, открито е поощрявала възобновяването на почитанието към св. Йосиф сред християните на западния свят“ (Redemptoris custos, 25).

Най-доброто, което е останало относно св. Йосиф от църковните отци, духовните автори и богословите от всички времена, е несъмнено онова, което те са написали, коментирайки и размишлявайки върху Евангелието. Там се откриват наименования като „мъж праведен“, „син Давидов“, „мъж на Мария“, „баща на Исус“, които са достатъчни за славата на светеца. Последните две принадлежат единствено на него и основополагат могъществото на неговото застъпничество, а първите две могат да установят общение на Йосиф с членовете на Църквата дотолкова, доколкото те споделят неговата вярност към Божието слово и наследството на древните обещания. От друга страна, наименованията на Йосиф изразяват една мисия: Евангелието показва как той я е изпълнил изцяло с вяра и действена любов по време на живот, в който упражняването на скромен занаят е съпроводено със смелост в изпитанието и пълно съгласие с Божия замисъл. Именно така Йосиф става пример за всеки християнин, който е длъжен да осъществи призванието си със същата вяра, любов и всеотдайност.

Размишлявайки върху Евангелието, откриваме добродетелите на св. Йосиф в зависимост от потребностите на дадения момент и житейското си положение; например девственият характер на брачния живот на Йосиф и Мария все така пази пречистващото си и нормативно значение за нас в днешния свят. Освен това Евангелието показва как целият живот на св. Йосиф е съсредоточен върху служението на Исус и Мария. В това отношение, което по един или друг начин включва всички останали, св. Йосиф става образец както за християнина в служба на Църквата, тъй и за цялата Църква в служба на Христос. Така че е достатъчно в нашата набожност Йосиф да намери мястото, което действително заема в Евангелието, и да размишляваме върху това място, за да го разпознаем и признаем. Оттам насетне величието на светеца няма как да бъде подценявано и да предизвиква смесване между християнина и Христос – величието на св. Йосиф е в това да се съотнася и да отпраща постоянно към Исус.

Подобно на Светата броеница, посветена на Исус и Мария, съществува и Броеница на св. Йосиф, включваща размишления върху радостни, скръбни и славни тайни от живота на светеца. Тъй като размишляваните тайни са полезни отправни точки за по-дълбокото осмисляне на присъствието на св. Йосиф в Евангелието, би било добре те да бъдат представени.

Радостни тайни

Първа тайна: радостта на св. Йосиф, когато ангелът му съобщава, че Мария – неговата девствена жена, носи в утробата си Божия Син.

Втора тайна: радостта на св. Йосиф, когато научава, че св. Елисавета поздравява Мария, като я нарича Божия Майка, а също знамението и пророчествата на Захарий.

Трета тайна: радостта на свети Йосиф, когато вижда как ангели слизат от небето при раждането на Божествения Изкупител и овчари идват да Му се поклонят и Го разпознават като очаквания Месия.

Четвърта тайна: радостта на св. Йосиф, когато чува как Симеон пророкува дошлото спасение на света от новородения Спасител при представянето на Исус в Храма.

Пета тайна: радостта на св. Йосиф, когато след три дни усърдно търсене Исус Христос е намерен в Храма.

Скръбни тайни

Първа тайна: болката на св. Йосиф, когато вижда раждането на Исус в обикновен обор.

Втора тайна: болката на св. Йосиф, когато вижда как обрязват Исус – нещо, което новороденият Спасител трябва да изтърпи, за да изпълни Закона.

Трета тайна: болката на св. Йосиф, когато трябва да бяга в Египет, за да спаси Исус от гнева на Ирод.

Четвърта тайна: болката на св. Йосиф, когато в продължение на три дни заедно с Мария страдат и търсят изгубения си любим Син Исус.

Пета тайна: болката на св. Йосиф в предсмъртните му мигове, когато се разделя с Исус и Мария.

Славни тайни

Първа тайна: славата на св. Йосиф – избран за мъж на Мария, за приемен баща на Исус и за глава на Светото семейство.

Втора тайна: славата на св. Йосиф, когато вижда как книжниците, изумени, слушат думите на юношата Исус и се тълпят около Него.

Трета тайна: славата на св. Йосиф, на когото в продължение на дълги години се покорява и помага Божият Син.

Четвърта тайна: славата на св. Йосиф, когато след смъртта си в ръцете на Исус и Мария е посрещнат от небесните обитатели и е приветстван като първи от патриарсите.

Пета тайна: славата на св. Йосиф, когато е заобиколен от ангели и светци на небето, а на земята е призоваван като първи и основен покровител на Католическата църква.

ПО : AIMÉ SOLIGNAC, "SAINT JOSEPHE", DICTIONNAIRE DE SPIRITUALITÉ ASCÉTIQUE ET MYSTIQUE, TOME 8, PARIS, 1974, 1321-1323; ЗАКОНОДАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА СЕКУЛАРНИЯ ОРДЕН НА БОСИТЕ КАРМИЛИТИ, СОФИЯ, 2022, 41; „БРОЕНИЦА НА СВЕТИ ЙОСИФ“, В-К ИСТИНА-VERITAS, БР. 3-4, 2013.